Изборът на настилка е едно от най-важните решения за интериора. Подът е съществена част от общото впечатление за стила и класата на жилището, той е подложен на високо натоварване и замърсяване. И ако лесно можем да подменим холната масичка, то промяната на настилката означава един малък или по-сериозен ремонт. Затова по правило от настилките не се икономисва, а материалът се избира внимателно.
Естественото дърво е една от най-харесваните настилки заради красотата на материала. Комфортът и топлината му са неповторими. Дървото внася висока стойност в интериора и усещане за приемственост и традиция. То запечатва картината на живота на поколенията, като в същото време старее красиво и не излиза от мода.
Видове паркет
Условно може да се обособят два вида паркет – масивен (от масивна дървесина със стандартна дебелина на дъските около 15 мм и повече) и многослоен паркет (двуслоен или трислоен), който също е от естествено дърво, но прикрепено към подложка. Дървото е жив материал – движи се и се променя във времето. При по-висока влажност се издува, а при по-ниска се свива. След определено време самата дървесина “склерозира” и сноповете в нея вече не са толкова еластични. Точно затова е създаден многослойният паркет (т.нар. инженерингов паркет). Той има олекотена конструкция, като слоевете са залепени перпендикулярно един на друг. Това осигурява гъвкавост и предпазва дървото от деформации. Горният слой обикновено е от дървесина с дебелина между 2.5 и 6 мм, което е напълно достатъчно за добър и устойчив продукт. Долният пласт най-често е направен от иглолистна дървесина.
Трислойният паркет с HDF слой е най-добрия избор за подово отопление, а някои скандинавски фирми са създали специални колекции с дебелина 10 мм за тази цел. Препоръката на специалистите е, когато се планира подово отопление, паркетът да се монтира със силаново еластично лепило.
Многослойният паркет е лакиран и готов за поставяне. Особено актуален в съвременните интериорни решения през последните години е паркетът, обработен с естествени масла и парафини, вместо с лак, заради запазването на естествения вид на дървото. Той обаче трябва да се използва и поддържа с повече внимание.
Масивният паркет е по-тежък, по-карпизен и крие повече рискове от деформации и отваряне на фуги, тъй като се състои от хомогенна дървесина, която е податлива на разширения и свивания под въздействието на атмосферните условия. Друг негов недостатък е по-високата цена в сравнение с трислойния. Предимство е възможността за по-голям брой цикления заради дебелината на ламелите, което го прави „вечен”.
Материал, твърдост и качество
Естествените паркети се правят от традиционни и екзотични видове дървесина. Изборът на твърдост зависи от приложението на помещението. Лиственицата, европейската череша и кленът са средно твърди към твърди, следвани от американска череша, американски орех, тик, ясен, бук и дъб. Сред най-твърдите материали са канадски клен, афрормозия, венге, мербау, акация, жатоба. Произвежда се и паркет, който е три пъти по-твърд от обикновения – това се постига с обработка при много високо налягане, която променя структурата на дървото. Масово разпространеният у нас паркет и дюшеме най-често е от твърда широколистна дървесина като дъб, бук, ясен, клен, орех, череша.
Качеството на паркета се определя от коефициента на разширяване и свиване на дървесината по ширина и дължина. Друг фактор е геометрията на ламелите – най-добрите паркети са тези, които имат идеално прави ъгли, така че при сглобяване да не остават фуги или разлики в нивата. Важна е и селекцията на дървесината – каква е нейната текстура, има ли беловини и какво е наличието на чепове в дървото.
Монтаж
Полагането на паркета е ключово за визията и трайността на настилката. Най-важна е основата – тя трябва да е твърда, добре нивелирана, гладка и суха. Преди да поставим паркета, той трябва да се аклиматизира в помещението. Начините на монтаж са три – лепене, сглобяване или коване. Според специалистите лепенето за пода е най-добрият вариант, тъй като се ограничава движението и деформациите на дървото. Така нареченият „плаващ” монтаж със сглобки позволява лесен ремонт, освен това е и по-икономичен вариант, тъй като не се полага лепило. За по-добра шумоизолация, може да се сложи отдолу 2 мм корк или друга специална подложка.
Поддръжка и ремонт
Ако е редовна, поддръжката на естествения паркет е лесна – от навлажнена кърпа до използване на специални препарати за почистване в дълбочина, регенериращи и подхранващи продукти. Дебелината и на масивния, и на многослойния паркет позволяват многократно циклене и шлайфане. Има няколко процедури за ремонт на настилките. Пренареждането е изваждане на съществуващия паркет, почистване на основата и връщане обратно на паркета. Друга процедура е притягането на паркета откъм стената и чрез причукване ред по ред. Цикленето представлява обработка с шкурки, при което се сваля стария лак, изчистват се замърсяванията, изравняват се разликите между паркетините, накрая се лакира. Фугирането пък запълва разстоянията между отделните паркетини.
Тенденции
В зависимост от начина на редене с паркетините могат да се постигнат различни фигурални решения. Ретро визията с подреждане тип “рибена кост” днес е изместена от уедрени, праволинейно наредени ламели с различен нюанс и разминаващ се фладер, което прави рисунъка интересен и живописен и позволява пълно разгръщане на красотата на дървото. Винтидж модата в интериора е представена с подови настилки с отворени пори, грапави повърхности и ефекти на състаряване и износване.
От сп. „Наш дом“
0 Коментара