Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка Веско Николов
Енчо Данаилов или Бате Енчо е актьор и телевизионен водещ. Дълги години води предаването „Кой е по-по-най“, а от 1990 до 2000 г. е преподавал в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ актьорство за куклен театър, пантомима и анимационна режисура.
Бате Енчо говори японски език и играе и популяризира японски игри, пее японски песнички. В момента е художествен директор на „Парк Боби и Кели – Патиланци“.
Защо се съгласи да участваш?
Защото 20 години и аз задавам въпроси, които помагат за разкриване на личността и знам, че това помага за развитие на способността за изразяване. Мисля, че целият живот е едно интервю.
Върху какви концепции си изграждал и изграждаш идентичността си – пол, възраст, националност, спортни пристрастия, ценности…? Какво откриваш за себе си през и за тези концепции през годините? Това са няколко отделни и несвързани теми за писане….
Пол? Чувствам се мъж. Имам тези атрибути. В театъра съм играл и женски роли, за които съм получил най-големите български и международни награди. Леля Пъструшка – майката на седемте козлета, мащехата на Снежанка, 13-годишната Емочка и Марфинка – жената на Цинцинат от „Покана за Екзекуция” на Набоков. „Покана за Екзекуция” беше моноспектакъл. Изиграх всички роли.
Възраст? Няма такова понятие за мен. В театъра съм играл и току-що родено светлосиньо куче… Няма възраст! Има години, векове, дни, часове, броени минути, МИГОВЕ!
Националност? Роден съм в България. Израснах в квартал, където живееха арменци, евреи, турци и цигани… Като във филма „След края на света” на Иван Ничев. Там играх ролята на грък – Костас. Бях арменеца Ончо и още Левон. Всички мислят, че съм арменец. В Япония ме мислят за японец от Хокайдо. В Германия… мислят, че съм добър кукловод! С моето изкуство съм землянин. Е, някои си мислят, че съм извънземно☺
Спорт? Тренирал съм академично гребане. Имам два бронзови медала на национален шампионат по сумо. Практикувам езотерични изкуства в момента. Тайна е какви.
Ценности? Едно малко златно пръстенче и едно малко златно кръстче. Най-голямата ценност са моите дъщери, съседите ми, моите приятели и приятелки!
Нищо още не съм открил, но сега се замислям, че трябва да открия нещо.
Какво е отношението ти към бащинството? Какво се промени, след като стана баща – в отношението ти към себе си, към родителството, към другите?
Бащинството, както и майчинството, не е точно определение и не може да се даде точен отговор.
Съществително нарицателно име, мъжки род, „човек от мъжки пол, чийто генетичен материал е използван при зачатието на индивида – биологичен баща.
Човек от мъжки пол, отгледал и възпитал индивида. Той може да е както биологичен баща, така и осиновител.
Обръщение към свекър, тъст
Етимология
старобълг. бащинъ (Ман. хр.) ~*batja. Сравнително късно засвидетелствана в старобългарски, но успяла да измести отьць. Свързана с бате.
А как съм известен? Всички ме наричат БАТЕ ЕНЧО!!! Значи съм Баща на всички.
Kаква е връзката ти с емоциите? Намираш ли, че можеш да ги разпознаваш, назоваваш и разговаряш за тях и смяташ ли, че това е необходимо умение?
Това се учи четири години в НАТФИЗ. Десет години преподавах там. 40 години го практикувам на сцената. Представете си актьор, който няма връзка с емоциите, не ги разпознава, не може да ги назове, не може да ги анализира и не може да ги използва? Това е професията ни.
Разкажи ми за моментите, в които си усещал най-голяма трудност да продължиш – защото те е било страх, защото не си имал вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятал, че не си достатъчeн? Какво беше преживяването за теб?
Никога не ми е било трудно. Винаги съм продължавал. Не ме е било страх. Винаги съм вярвал на себе си. Вярвам в по-доброто, което винаги предстои. Никога не съм достатъчен и постоянно се уча. Мога да обясня защо, но това е вече цял трактат.
За страха: Колегата ми, ортака Димитър Петканин от Велинград, ме научи на поговорката „Няма да се плашиш! И да те е страх – няма да се плашиш!”.
Когато ме попитат „Как си?” отговарям „Все по-добре!“
Надявам се да сте ме разбрали правилно.
С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея?
Моят първи спомен е от преди петата ми година – съпругът на колежка на майка ми в годините след промените претърпя някакъв вид душевен крах и не желаеше да излиза от стаята си. Всички казваха за него, че се е “побъркал” и беше дамгосан като “луд” завинаги; в междулинието на това говорене се усещаше някакъв страх и обреченост и аз съответно като дете намирах този мистичен луд човек за супер страшен урод и съответно лудостта за нещо, което дебне всички ни зад ъгъла и чака да ни покоси отведнъж и безвъзвратно… :-)
Работих върху един проект за куклен театър с психолога Иван Димитров от Софийския университет. Тогава той преподаваше и в НАТФИЗ. При дълбокия и подробен анализ на образите достигнахме до психичните отклонения на всеки един. Получиха се перфектни кукли! Лудост има във всеки един от нас. „Всеки си е башка луд.” – народна поговорка. Професор Атанас Илков, моя учител, имаше определение за актьора: „Актьор – това е човек, който играе друг човек.” А? Ами ние от кукления театър изиграваме животни, храсти, цветя, предмети, природни явления. А? Луди ли сме? Сигурно така изглеждаме. На мен най-странни са ми диригентите. Хахаха….
Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може да бъде променено?
Когато кажа „Добър ден!” и ме погледнат странно. Когато колата пред мен промени посоката без мигач. Може да се промени. Просто е. Когато те поздравят да отвърнеш. Когато караш да използваш и мигача. Когато си с велосипед – дава се знак с ръка.
0 Коментара