Без музика, ако обичаш, искам само да крещиш!

Не съм ти казвал, любима моя, очарователна и висока, но отдавна не го правя. Откакто съм с последната си приятелка. Защо, питат приятелите, какво толкова има в нея? Ми чука се като в порно-филм. Ти си същата. С радост признавам, че ако ме сполети за една нощ, искам тази нощ да бъде с теб. Няма такива неща да се случват само на гражданина К., когото, до колкото зная, обожаваш. Той, може би, е по умен от мен, но не ми се вярва да е чак толкова по-умен от мен. Така че внимавай. Аз също внимавам. Ако се засечем пак на някой общ купон, не ме гледай в очите, моля те, за да не попаднеш в лъчите. Нека ти го кажа пак: „Обожавам те!”. Представи си го много пъти…

В общи линии, никога не съм имал проблем да призная, че винаги съм живял за тези неща. Досега са ми се случвали най-малко шест пъти в годината. Това е важно, защото аз съм грозен мъж. Грозен мъж, който се смесва с хубави жени и това някак си по симфоничному е разкошно, защото когато си грозен и когато си мъж и когато някоя красавица те забърше, поне знаеш, че тя те е избрала заради самия тебе. Знам къде се таи всичко – сексът за една нощ е кино. Да, сексът за една нощ е кино! Единственият филм който доказва, че животът не е сън.

И тук с чиста съвест мога да престана да пиша, да престана да ти обяснявам, защото ти знаеш. Ти си като финала на онова превъзходно стихотворение от неизбежният Ли Бо:

те не разбират

разказвай ми на мене…

А ако взема сега да ти звънна… Защото подозирам, че много добре ще изиграя ролята си във филма, който най-спокойно можем да наречем: „Мъжът, който стои в коридора”. И във вилма ти си малката висока стопанка на големия дом и домът се намира в Индокитай (защото често пъти зеленият свят и живот са Индокитай през дъждовния сезон) и си сред хартиените стени на къщата си и нямаш сили и желание дори за един бърз омлет, и искаш нещо да се случи. И излизаш в коридора. И го правиш често. И винаги, когато го направиш, виждаш един непознат мъж, който стои в коридора. И си мислиш, че си го въобразяваш. И решаваш да провериш дали си го въобразяваш. И мъжът не е въображаем. И ти не можеш да повярваш, че мъжът който стои в коридора, не е въображаем. И затова го караш, докато те чука, да те удря с юмруци, за да чувстваш, че той не е въображаем. И той го прави. И накрая всичко завършва с едно мъртво под ударите месо… Именно затова никога не съм го правил с теб.

Защото се страхувам, че ще се получи. Че няма да пееш, а ще свириш. И че ще нараним доста хора, защото въпреки тайната, ще ни личи. Малка, висока и ужасно любима за мен, престани!

Сега и завинаги твоята риба-праскова тупти в сърцето ми, което е вградено в луната.

Пссс, тихо, …обичам те.