Литературата е космос. Литературата е живот. Литературата е провокация. Литературата е пространството, в което можеш и не можеш да се изгубиш. Книгата е онази ценност, която е способна да остави неизтриваем спомен в човешкото съзнание.
Добрата поезия например много често ме е карала да се усмихвам, да се задълбочавам в стиховете, да се чувствам истински щастлив. Хората са заобиколени от изкуство, а то само по себе си е неоценимо. Неоценим е трудът на писатели като Буковски, Норман Мейлър, Патрик Зюскинд, Бенямин Леберт и много други.
Лично аз чета с удоволствие, с жар. Винаги правя така, че редовете да потъват в очите ми, да се разливат в ума ми като последната пустинна вода. Освен това никога не се задоволявам само със задължителната литература в училище. Именно тази литература е видоизменила отношението на младежите към същинската белетристика.
Младият човек много лесно изгубва интерес. Към всичко. Животът тече динамично и е пълен с хиляди начини да прекараш времето си. Днес си скейтър, утре си байкър, след месец започваш да въртиш огън пред НДК и така минават много оранжеви зими и бели лета. Безкрайно е. Накрая разбираш, че все още не си намерил онова занимание, което наистина си струва.
Твърдението, че младите хора не четат, съвсем не е реално. Четенето е константа. Ако една книга е прекрасна, тя е прекрасна и се чете леко. Като вятър през есента… Вниманието на съвременния тийнейджър може да бъде привлечено от такова писане, което показва живота такъв, какъвто е – актуално и честно.
Двадесет и първи век е векът на технологиите, на модернизирането, на интернет комуникацията.
Учебниците по литература са тотален контрапункт на времето, в което живеем.
Ако трябва да кажа коя беше последната книга, която истински ме потопи във светлия мрак на думите, то това бе „Всичко на масата” от Чарлс Буковски. Чудесен писател. Божествен поет. Човек, който прави любов със словото по най-естествения начин – без цензура. Няма съвременен публицист, който да не се вдъхновява от произведенията на Буковски. Те са пълни с живот. Те дишат. Те говорят. Те крещят в тишината…
Моето мнение е, че колкото по-искрен е един писател, толкова по-вечни остават творбите му. Когато пишеш за нещо познато, за нещо, което истински те вълнува, тази тръпка мигновено преминава през въображението на четящия. Нещо повече, добрият роман е искреният роман. Реалността е достатъчно сива. Не е нужно да носим розови очила през зимата.
Като млад човек бих препоръчал на връстниците си да отделят повече време на качествените книги, да бъдат креативни и да следват своето „аз”. Относно четенето – то е висша свобода. Свободата да гледаш как дъждът се взира в теб и ти се взираш в него…
0 Коментара