Чудовище (Скица на една хубавица)

Архивът на "Жената днес" оживява с помощта на

Навярно много поколения жени и мъже са се сбирали – все отбрани по стройност на телата и хубост на лицата, за да може тя да се роди толкова съвършена по крак, по стан, по шия, лице, по разрез на устните, чистота на кожата, омайност на очите, по онова странно, с нищо необяснимо съчетание на всичко в единната хармония на неотразимата женска прелест.

Но като й дала толкова много, природата взела, та отнела нещичко – може би само десетина мозъчни клетчици. Но тъкмо ония, от центъра на равновесието, които подхранват чувството за мярка, за скромност, за свян.

Илюстрация: Т. Пиндарев

Недоволна от даденото, хубавицата започва да го подчертава, да го труфи, изтъква, навира крещящо в очите на хората.
Взела, та боядисала косата си червено – като гривите на рижите кобили. После я намазала с лъскаво масло и я налепила по челото косъм до косъм. Намазала и клепките – с нещо синьо-зелено. Миглите – с вакса. Бузите – с лепкав крем, напухан отгоре с розова пудра. Ноктите – на ръцете и краката – със седефено лилав лак. Устните – с ярко карминова мас.
Роклята й – подкъсена до над капачките на коленете и

щръкнала в обръч като на циркова ездачка.

Герданите – десет стъклени пояса. От лактите до китките – гривни. Пръстени – на десницата и левицата.

Височка тъкмо по своята мярка, тя се вдигнала върху петнайсетсантиметрови пирони – само за да развали пропорциите на тялото. Върви, не, а се кълчи като нявгашните гювендии. Привлича, разбира се, вниманието – не само на мъжете, но и на жените, на децата. Всички се стресват, щом я зърнат – поспирват се, дават й път. А сетне почват да коментират – познати и непознати.

… Така я отпратиха и двамата млади атлети, които очакваха тролея на площад «Славейков»:

– Видя ли я?

– Видях я. . .

– Е?

– Чудовище. Това, ако си нормален мъж, едва ли ще изпиташ друго желание, освен да я хванеш за перчема и да разтъркаш черната мас и розовия крем.