Един ден манекенките били съблечени чисто голи. Даже и перуките им били махнати и главите им светели безсрамно като яйца. Когато Огнян пристигнал и видял така своята Вили, той обезумял. Веднага влязъл в магазина и помолил продавачките поне да я наметнат с нещо и, разбира се, непременно да й сложат перука на главата.
Огнян Видолов сега лежи в психиатрията в Курило. Понякога го пускат да се разхожда из парка. Тогава той кротичко върви по крайчеца на алеите, като види трева, поникнала в асфалта, я заобикаля. Зъбите са му опадали съвсем и усмивката му е намачкана като стар вестник. Иначе през по-голямата част от времето лежи в леглото си в бараката. Понякога остава в столовата и след като е приключил с обяда, за да прави от средата на хляба фигурки. Всъщност
все една и съща фигурка, на гола жена,
подобна на пластмасовите манекенки по витрините на големите магазини на „Витоша“, които дизайнерите обличат с най-различни дрехи и които изглеждат съвсем като живи. Историята на заболяването на Огнян Видолов се побира в една тъничка папка. От нея разбираме, че е завършил техникума за фина механика и оптика и след това над двайсет години е работил в часовникарското ателие на един арменец. През този период не са констатирани никакви психически оплаквания от негова страна. Всичко започнало, след като починала майка му, бивша оперна певица и много красива жена.
Започнали да забелязват Огнян след работно време да се навърта край витрината на един от големите магазини за дрехи по „Витоша“. Понякога държал в ръката си роза. В това нямало да има нищо кой знае колко странно, ако един ден Огнян не влязъл вътре в твърде скъпия магазин и не подарил розата на една от пластмасовите манекенки на витрината на магазина. Освен че й подарил розата, той също така
й казал и нещо на ухото
На другия ден пак дошъл и над два часа прекарал отвън на тротоара, захласнат в същото пластмасово момиче зад витрината. Продавачките в магазина доста се впечатлили от този „сбърканяк“ и той седмици наред бил основният им предмет на разговор. Всички те били хубави, подбрани момичета и в интерес на истината доста скучаели в много скъпия и заради това доста празен магазин.
В крайна сметка на втория месец от редовните посещения на Огнян Видолов при пластмасовата манекенка me свикнали с него и даже в по-студените дни започнали да го черпят с чай и солети. Така Огнян научил, че неговата мълчалива „избраница“ се казва Вили, че обича много да „носи“ къси поли, а също и често да си боядисва косата. Което, явно, напълно отговаряло на истината, защото наистина Вили през седмица била с различна перука.
Проблемите с Огнян започнали при подмяната на колекцията на магазина. Един ден манекенките били съблечени чисто голи. Даже и перуките им били махнати и главите им светели безсрамно като яйца. Когато Огнян пристигнал и видял така своята Вили, той обезумял. Веднага влязъл в магазина и помолил продавачките поне да я наметнат с нещо и, разбира се, непременно да й сложат перука на главата. Този ден те обаче били затрупани с работа и не му обърнали никакво внимание. А когато продължил да настоява на своето, го изгонили. В полунощ в СОТ се получил сигнал, че е счупена витрината на един от охраняваните обекти на „Витоша“. Яките момчета пристигнали с форда за четири минути. Огнян тъкмо бил
прегърнал „своята“ Вили и се опитвал да я отведе в една от пресечките
След като престоял в ареста на полицейското управление известно време, Огнян бил насочен към психиатър. Лекарите дали категорично заключение, че се касае за тежко разстройство на личността, и му предписали лечение в клиника. Така Огнян Видолов попаднал в Курило. В тъничката папка се намира и накъсаната изповед на самия Огнян. Ето част от нея: „Винаги, така, съм бил зле с жените. От време на време съм имал редки полови контакти с леки жени. След което месеци наред изпитвах изгарящо чувство за вина. Харесвам красивите жени, тип манекенки. Те са недостъпни за мен, защото напълно съзнавам какво представлявам. Вкъщи до късно през нощта гледам предаванията на модните канали… Вили я видях случайно. Веднага разбрах, че това е моето момиче. Очите й бяха черни и топли. Много й отиваше да е червенокоса. На другата седмица обаче беше чернокоса – и пак много й отиваше. Чувствах, че в живота ми влезе нещо голямо и ново. Нямах търпение да свърша работа, за да отида на среща с Вили. Когато я видях гола през онази нощ, наистина обезумях. Съвсем човешки влязох в магазина и помолих момичетата да я наметнат с нещо, а те ми се присмяха. Не можеше всички да гледат от улицата Вили гола,
затова счупих витрината, за да я спася от този срам
Знам, че като изляза оттук, Вили ще ме чака, това ми дава сили. Живея съвсем сам, откакто мама почина. Имам някакви малки спестявания. Ще говоря с продавачките и собствениците на магазина и ще им дам, ако трябва, всичките си пари, само и само да мога да освободя Вили. Тя вкъщи няма да може да си сменя толкова често дрехите и перуките, но ще бъдем заедно. Огнян Видолов. 1996 г.“
Лекарите казват, че Огнян редовно си взема лекарствата. Наистина. И от тях много му се спи и все по-рядко става от леглото си. Отдавна не е правил и фигурки от хляб. Лекарите са категорични, че трябва да изкара в клиниката до края на живота си. Иначе, подложен на стреса на живота навън, болестта му може да ескалира и да се стигне до драматична развръзка. В тъничката папка има приложена и снимка на майката на Огнян от младите й години. Очите й са топли и черни, веждите й са изскубани и очертани с молив. Докато вървя по алеята към изхода на клиниката, си мисля, че навярно Вили много прилича на тази снимка на майката.
0 Коментара