Как да побереш лятото в няколко изречения. Това е все едно да облечеш любовта в думи и да кажеш, че няма какво повече да се добави.
Само́ по себе си то е стихотворение. В него задължително има море, за да държи будна наивната ни представа за вечност. Има и планина, чиято хлад опиянява. Задължително се споделя с приятели. С всеки сезон бройката им намалява, но остават истинските. С тях спокойно можеш да приемеш идващата есен.
Лятото е възторгът от живота такъв, какъвто е. Любов към всичко, включително любов към себе си, защото осъзнаваш
колко е важно да изпитваш спокойствие
с това, което си ти самият. Осъзнаване, че времето не съществува, защото сме само миг от волята на мирозданието.
Лятото е малиново дайкири, смях, кървави залези на брега на море, което обещава вечност. Знам, че всичко е преходно, но за момента ми се иска да вярвам, че сме част от безкрая. Балчик е надежда, че ще все някога ще се върна.
София е домът ми, където не спирам да мисля за местата, които лятото оставя в сърцето ми. Защото то е състояние. Защото остава синьо, независимо от всичко.
0 Коментара