.jpg)
Ние с нея сме съперници. Да го кажем така: ние с нея сме колеги. Живеем заедно, пием заедно, спим в едно легло, но пишем отделно. Аз съм надарен с непостоянство. Тя – с упорство. Няма война между половете, има (две основни) различия. Горните. Никой от нас няма вина за това. Не можем един без друг. Понякога не можем и заедно. Като Лев и София Толстой сме, водим си педантични дневници и педантично ги оставяме някъде, захвърлени без надзор… Ето извадки от моя:
Един художник ми каза:
Знаеш, пич, колко е досадно, когато жена ти започне да се облича, за да отидете някъде заедно, нали? Когато те попита „Какво да си облека?”, ти немееш. Това е по-сложно от китайски коан. По-скоро ще отговориш на „Какъв е звукът от пляскането с една ръка?”, отколкото на „Какво да си облека?”. Направо да полудееш! Е, радвай се, защото твоят приятел, художникът, откри ключа от бараката и избора на аксесоари. Слушай ме внимателно! Вместо да се нервираш, че заради нея отново ще закъснеете за партито, ти само казваш небрежно: „Обличай си се спокойно, скъпа, аз ще те чакам долу в бара.” Ще видиш, че тя винаги пристига още преди да си си изпил на спокойствие второто малко уиски. Страхотен номер, а?
Един поет ме научи:
Знаеш ли как безнаказано от любимата се пропива хонорар, приятелю? Аз ще те науча. Ето сега с теб двамата имаме пари, защото сме печатани поети. Имаме страхотни жени! Не трябва да ги разочароваме, защото, нали, не ни отива. И сега отиваме в „Астория”, там дори и пръстените за салфетки ни познават. Но преди това минаваме през… през… абе, там, откъдето се купуват салатиери и купуваме по една. Свършваме си нашата работа. А после, когато се приберем при жените си, още от вратата ги целуваме и казваме: „Виж, скъпа, к’ва готина салатиера!” „Откъде?” „Ми купих я…” И се почва: „Ти си купил нещо за къщата?! Такава сладка салатиера! Толкова си мил! И сладък!! И прекрасен!!!”
Сега, аз не съм някой побъркан колумнист, за да уча „моите хора” да ви лъжат. Това, което изложих, е личен въпрос – на интереси. Надали всички ваши мъже са художници и поети, но си мисля, че можете поне да ги накарате да бъдат такива. Не е трудно. Не боли. Опитайте някой път. Така винаги ще знаят кои сте. А вие сте Дамите, много ясно!
0 Коментара