Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка Веско Николов
Георги Милков е журналист – международен репортер, военен кореспондент, телевизионен водещ (Плюс това по БНТ 1 2015-2018), главен редактор на сп. GEO до 2015 г. Той е и първият победител в телевизионното риалити шоу „Африка: Звездите сигурно са полудели“.
Защо се съгласи да участваш?
Идеята на проекта ми се стори смислена
Какво за теб значи да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Значи да правя това, което съм мечтал, за което съм учил, което ми доставя удоволствие и ме вдъхновява. Не свързвам реализацията с никакви социални роли, географски или полови белези, защото ако следвам тази логика би трябвало да съм някакъв главатар.
Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имал ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Аз и самочувствието ми сме като отдавна женена двойка. Знам, че дреме в съседната стая, под ръка ми е, и ако ми потрябва, винаги мога да го извикам. Но не е задължително да го взимам, всеки път , когато излизам от вкъщи.
Какво означава за теб да познаваш себе си и колко е важно? Каква е връзката ти със самокритиката и самопоощтряването?
Изпитвам негативни емоции спрямо себе си и възможностите си всеки път, когато застана пред роял, виолончело, саксофон или какъвто и да било музикален инструмент. Всеки път! Но тези емоции не са необосновани. Много ми се иска да владея това изкуство и затова обикновено гледам на музикантите като на някакви полубожества. Уви, в този живот, аз съм обречен на музикално мижитурстване.
Каква е връзката ти с емоциите – твоите, чуждите? Опитваш ли се и успяваш ли да намериш правилните думи, с които да назовеш емоциите си?
Не знам дали изцяло и напълно познавам себе си, но този образ, до който съм стигнал благодарение на десетилетни проучвания, изглежда свестен. Бих излязъл на питие или пикник с него, бих му се доверил в труден момент и дори бих рискувал да остана с него на самотен остров. Самокритика и самопоощрение – само ако се налага. Но самоирония – задължително. Това според мен е най-добрия стимулант за душевно здраве и психологически имунитет.
Рядко говоря за емоциите си. Предпочитам да слушам. Както собствените, така и емоциите на другите. Дали ги чувам, дали се съобразявам с тях, това е съвсем отделен въпрос. Старая се, защото емоциите могат да бъдат огромна движеща сила. Градивна или разрушителна.
0 Коментара