Значи… неистово мразя графомани!!! Графоманите са басси тъпите копелета!!!
Какво да ви кажа, от известно време и аз пиша. Поезия. И не само. Пиша сочно, живо и образно и мога да спра когато реша, щото не съм графоман. Пази Боже! Ама има голям проблем – нема кой да чете… Всички са графомани, басси!!!
Какво ви става, бе? Що изведнъж всички прописахте? Направо сте смешни! Ма затова ли сте ходили на училище – да станете графомани? Повечето сте като от вица за Иванчо в първи клас: „Вече мога да пиша! Ма не знам какво съм написал, щото още не мога да чета”. Така де, първо попрочетете нещо… Маша и Мечока. Дръндьо. Аз съм българче. И Винету да прочетете – нема лошо… Чукчи непоръбени!
То да беше нещо интересно, ама вие дращите глупотевини! Честно ви казвам, глупости на търкалета. Да си бехте останали на ченгелчета и бастунчета, по щеше да има смисъл. Ама вие – не! То не са лирики, оди и елегии, то не са очерци, разкази, пътеписи и мемоари, то повести, то романи, то балади и басни. Еле па като почнете да се правите на оригинални – екзистенц хайку, историческо есе в мерена реч, социо чиклит, морфично-резонансна проза… Ох, ще повърна.
Повечето от вас и понятие си немат какво точно искат да напишат, а после се чудом чудат в кой точно жанр са се „изляли“ така диамантно. Вие си нямате понятие, ама се надявате нещастният ви читател сам да се досети! Да ви кажа – това си е нов жанр: „отвътре ми напира”. Не го бъркайте с поток на мисълта, само защото има поток от думи.
Хайде, аз пиша за удоволствие, мое и на широката ми фенска маса, ама вие защо го правите? Знам, знам – пишете, защото не можете да не пишете! Мъка е това, мъ-ка! А още по-голяма мъка е, когато тръгнете да търсите някой будала да ви прочете. Като видя на лични във фейса „Пратете ми нещо свое” направо ми призлява. Защото знам какво ще последва: „Я вижте това!” и на пощата ми се появяват 167 стихотворения с латински букви и извинение – „az sam v 4ujbina I nemam kirilica, 6ma pro6tawa6”. Или трети том от епоса „Когато тате бил овчарче” – 723 страници с документални спомени – случки с хора и животни, гарнирани със снимки на сополив хашлак с възголям шинел и ученическа фуражка с пречупена козирка.
На това разчитате вие, на схемата аз чешам твоето его, ти драпаш моето… Бартерите вървят с пълна сила. Никой няма да те погледне, ако не му изчетеш цялото творчество, та даже ще те попрепита да види дали уцелваш точния тон на възхищение преди да лайкне нещо на стената ти. Интересчии непоръбени!
В началото се бях регистрирал в няколко сайта за литература. Олеле божке! – както викаше баба ми. Качвам мегатонна лирична бомба, посветена на любимата – тънки синкопи, находчиви сравнения, яки хиперболи, строфите равни като по конец, римите звънтят, звънтят… Качвам и чакам някой да оцени. Никакъв шанс – ма те не го поглеждат, бе!!! А в това време вътре се лашкат едни лайкове, едни суперлативи, едни: „благодаря ти, че те има”; „ти си най-добрия жив поет след Байрон”; „усмисли денят ми и животът вече не е същия” … А стига, бе – викам си – кои са тия нови Жак Превери, Робърт Бърнсовци или Мацуо Башьо (в единствено число, че няма как да стане в множествено)… Насилих се и попрочетах това-онова.
Какво да ви кажа, ми никой от вас не става и за дръжка на кирка. Колкото и да си се харесват едни други, полза няма. Какви са тия мръсни думи – дори Карбовски, Тома Марков и Андрей Слабаков разбраха, че това вече не е модерно?! Какви са тия формати – на всеки ред по една дума – как ще издадете? Въглеродния ви индекс скача до небето, бе! Нали еколозите само се чудят за какво да полазат по Орлов мост и като им писне да оплакват съдбата на ливадния дърдарец ще им попадне вашето нещастно книжле и край. Ще ви линчуват заради дузина дървета и осем бали слама. По дума на ред… И пълно с възклицания! С възклицания почвате, с възклицания свършвате, басси – О, Меланхолийо! О, Ужасе!! О, Смърто!!
А защо мразя аз тия читателски бартери? Щото повечето сте графомани и не търпите критика. Аз за ваше добро, да не мислите, че нещо ме бърка некъдърието ви. Опитвам се да ви обясня кое как се прави, ама не отбирате. И като видя някой да ми оправя с червено правописните грешки, е направо побеснявам, чесно. Това некой почне ли да ти говори за правопис, да знаете, че е творчески скопец. Чш, анкоулу, това е стил, бе! Защо да спираме полета на мисълта с некакви литературни букаи? Правописа е безнадежно изостанал от живота, широките обществени маси нито говорят, нито пишат като по учебник, не разбрахте ли? Пълен член. Променливо „е”. Потъмняващо „я”. Внимавай – половината ти „о” та трябва да са „у” та. Бе, я сиктир! Къде отива колорита… А за „композиция”, „структура”, „темп” и бла бла – ама що си мислите, че баш па вие ще ми давате акъл? Пълни отживелици са това – аз признавам само един показател – читаемост!!! А мене ме четат, не се оплаквам… Пък някакъв мастит редактор ми беше написал: „Многоточията са дребната шарка на графомана…“ На мен!
Ако искате да видите какво е истинска литература, идете в групата „Риал ню литерейчъ анд кълчъ активитис” – това вече е друго нещо. Там хората са грамотни и най-важното – не са графомани. Аз само да подозра, че някой е графоман и го гоня на секундата. Там се чете! Има кой да пише – всеки ден качвам по нещо мое. Няма бартери, няма „аз на тебе – ти на мене”. Когато някой сподели „разтърсен съм!!! до дъното на душата си!!!” то това значи, че е разтърсен!!! до дъното на душата си!!! Там се общува пълноценно – познавам лично всичките 17 члена. Не баш лично де, но ги знам коя какво работи, колко деца има, бие ли я мъжът й (пълен член, а) и по какъв точно пенюар се е барнала докато се докосва до висините на чистото изкуство. Мъже не се приемат, мъжете са или графомани или грубияни. Така, че ако сте нежна и чуствителна натура, в диапазона 22 – 42 (може до 52 ама трябва да видя снимка) елате при нас. Тук можете да сте себе си. Само да не се окаже, че пишете, щото ние графомани не търпим. Графоманите са баси тъпите копелета…!!!
0 Коментара