Това, което Азис направи за мен, никой не е правил, а и не може да направи. Азис синът ми го довлече отнякъде в стъклен буркан с надупчена капачка.
„Да махаш тая мишка” – викам – „Откъдето си я взел, да ви не смачкам и двамата!” – а той подсмърча:
„Не е мишка, хамстер е.” (тогава още си нямаше име хайванчето) – Хлъц – „Мама ми разреши!” – Хлъц! Тъкмо да му излющя един, когато жена ми, Господ красота да й даде, писна:
„Остави детето, изрод! Не стига, че само си го купи, с негови си спестени два лева… Щото ти никога не даваш пари за нещо, което ние харесваме… Ако искаш да знаеш, това не е какъв да е, а Джунгарски хамстер и знаеш ли какво е характерно за този вид?! Изгражда много силни моногамни връзки!!!
Последният аргумент направо ме срази и го зауважавах тоя мушморок, но не мога така да се предам без бой, та мърморя:
„Само мишка ни е затрябвала. Куче, котарак, а сега и мишка!”
„Ние обичаме животните!” – отсича тя. Кои „ние” не стана ясно, но „аз” трябваше да се бръкна за клетка с въртележка, хранилка и поилка, пакетирани дървени стърготини, храни и витамини. А също играчки и книга за хамстерите – видове, произход, съвети за гледане… Сто лева с бензина.
Еле някакси отбих атаката незабавно да му вземем другарче, щото така и никой не можа да ни каже мъжки ли е, женски ли е. Поради тази причина го кръстихме Азис.
Азис се оказа нощна птица – по цял ден спи, по цяла нощ беснее. Врътка пустата въртележка като щур – да беше свързана с динамо щеше да огрее махалата. Обаче въртележката пластмасова – кара, кара, па се счупи. Хайде нова – след два дни и тя замина…
„Нали си инженер – Вика жената – Направи желязна.”
И аз й се вързах на акъла, нали, щото тя го казва ехидно и взех, та направих „желязна”. Стана супер, ама скърца. Скръц, скръц – не се спи. С какво ли не я смазвах – не и не – скърца! Изкарах клетката с Азис на двора, ние живеем на село, времето топло, една луна се облещила и огрява каменния зид – романтика… , а оня ми ти Азис тича ли тича. Щото котаракът застанал до клетката и го дебне, а той драпа да избяга. Викам си, тоя ако изкара до сутринта ще е направо чудо… Ама устиска бе, баси плъшока! На другата нощ същото. И те така около седмица. Чак тогава усетих, че нещо не е наред.
А усетих, че не е наред, щото нали, комшийките станаха много любезни: „Добър дееен, как си, комшу, жена ти да не е на почивка?!” Ама през едното ухо влиза, през другото излиза. Тя, мойта, изобщо не ги трае, та казвам: „А, не бе, тука си е, ама си има работа.” И гледам повече да се не замесвам. Обаче ситуацията ескалира и то по отношение на мъжете им – гледат ме мрачно, навъсено, досега не е било.
Комшията до нас е тираджия – бабаит от най-опасните. Преди време имахме вземане-даване покрай нек’ви кълвачи. Човекът си направи ремонт на къщата, измаза я отвън с хубави ярки цветове, нали, купешка работа, даже вносна. Но много хубаво не е на хубаво. Откъде се появиха тия кълвачи, страхотни фенове на силикона, бе, направо сексуални маниаци! Тя щото мазилката, нали, силиконова. Кълват я, правят дупка ама идеално кръгла, – фи сто и десет – и минават нататък. Нова дупка на точно диаметър разстояние – красиво, симетрия, феномен някакъв. Ама тираджия от феномени разбира ли?! Как ли не ги гони тия кълвачи – не и не! Накрая монтира високоговорители под стрехата, свърза ги с мощна музикална уредба и се започна… Пуска специален запис – нещо пищи като сокол ли, орел ли – абе нек’ъв птичи Тарзан. Денонощно! На третия ден сутринта го срещам на спирката и му казвам, че така и така, ще ни побърка. „Нема друг начин!” – вика.
Вечерта се прибирам от работа, а жената ми пили: „К’ъв мъж си ти бе?” И аз, нали, веднага отивам и му отскубвам кабела. Той се излита отнякъде, ама аз съм толкова бесен, че направо съскам: „Сега, а си казал нещо, а съм ти наврял тоя Тарзан в гъза!” Той таман е замахнал, ама като чува „тарзан” и се стряска. Кой знае какво си мисли, че нося. Е, после се оправихме щото, нали, сме мъже. То па за късмет и кълвачите зачезнаха. И сега даже бира го черпя, като го заваря в магазина.
Та тоя същия, на седмия ден от онази работа с хамстера, ме издебва на портата като се прибирам и ми вика:
– Комшу, скоро трябва да пътувам, ама как да зАмина при това положение?
– Какво положение, международното ли, то винаги си е натопорчено.
– Абе комшу, има некой винаги натопорчен, ама не е международното положение. Намали малко темпото, че жените ще ни изедат!
Аз гледам като бомбардиран подполковник. К’во му става на тоя?
– Не се прави на бомбандиран подполковник – вика. То щото, нали, тоя лаф си е негов. И повишава тон:
– По цела нощ секс правиш, мерил съм ти – 7 часа, на 20 минути 3 минути почиваш! Как не го счупихте тоя креват бе, железен е сигур, ма ние не сме железни!!! Я се земи уръце, к’ъв мъж си ти, бе, по цела нощ секс!!! Скръц, скръц! Скръц, скръц!
Като каза второто „скръц, скръц” – и се сетих за колелото в клетката.
– Спокойно, викам, ще прибера Азис и нещата ще се оправят.
– Ха, че па и име си му дал. Азис! Ти комшу срама немаш!
– Азис е хамстер, мишка.
– Ква мишка бе, комшу, на заек с дурасел бие! – махна с ръка и замина.
Та така – ние обичаме животните, ама аз най-обичам хамстери. А по-най обичам Азис. Това, което Азис направи за мен, никой не е правил, а и не може да направи! Накрая котаракът все пак го изяде, но такъв е животът… Май наистина на света няма ненаказано добро.
0 Коментара