Време е да възприемаме изневярата не като морално проклятие, а като задължителния балсам на семейството. Изневярата като сладкия грешник, необходим за спасяване на брака. Тя, изневярата, така и така ще се случи, ще се изиграе, щом вече е обзела съзнанието и разполага с възможности. За нея превенцията съществува единствено за да бъде нарушена.
Затова, вместо да я съдим, вместо да я вкарваме в прокрустови дефиниции, изработени от разни общества, трябва да се научим да я ценим като домашния лекар. Да. Една от функциите на изневярата е да укрепва връзката, да я обогати, да я зареди със свежа енергия. Какъв е този подход? И защо тая проклетница се сдобива с нови значения? Как така облекчава семейната обсебия?
Две прости обяснения ни отпращат към околната среда на кривия път. Той се вие по рядко в кротка среда, на село напри
мер. В малък колектив. В него ококорените очи на скучното всекидневие могат по бързо да заловят престъпника. В го
лемия град, в полиса, където интимният кадастър е винаги по богат, растат възможностите на грешника по една неоспорима причина: в гмежта изневерникът по- лесно се освобождава от улики, тук, в множеството, той може да се притули и в загубата на собствената си идентичност.
Така да се каже, сцената е толкова широка, че осветлението не достига, за да изобличи акта: изневерникът живее в
мрака, където се чувства защитен. Второто обяснение идва от информационната лавина, която ще набъбва все повече. Интернет е само средството, но ще стане и философия с нови категории. Интернет все още пази някакъв стар морал, избледняващ като екран без ток. Затова и чатването е акт на възпитанието, каквото и да е то. Тенденцията е ясна:
отприщват се бариери, граници, пространства. Човек става все по мобилен. Все по- пътуващ. Той се шмугва в световния
полис, където се чувства все по сигурен. Едно, защото го познава, второ, защото му расте апетитът.
За изневярата се откриват невероятни възможности.
Затова да се научим да я възприемаме
като неотменимата необходимост. Вероятно по- възрастните дами ще прескочат тази страница. Тя и бездруго не е за матрони. Те са в друг храм. Ние говорим за
семейството.
Уви, в него е заложено голямото омръзване. Както казва Гьоте, угасват пламъците на любовта в семейното огнище. И назрява опасността. Мисълта за изневяра повежда един от двамата извън щампата, докато рано или късно я превърне в акт. Действието чака сгода. Сценарият е готов настъпва филмирането.
Узряването на изневярата, колкото и многопричинно да се формира, търси своя режисьор в нас самите.
Ние си правим филма с всички рискове за успех или фиаско.
Ние, семейните, наплодени от риска, не желаем да се развеждаме, да губим съпруга, да стресираме децата си. Ние искаме една забежка в името на взаимния договор. Копнеем за нова плът като психофизическа терапия. За радост на нашия скапан от годините сексуален конвейер. За удовлетворението на аз а. И за самата игра (реализацията) с нейните потайни рискове и мизи.
В социализма, когато виждахме проститутките само по западните филми, изневярата беше по- смислена, заложена с повече последствия. Най -лесният обект бе колежката. Ала не можеше да й кажеш: Бе я да се изчукаме и толкоз. Не, филмът
започваше с покана за кафе, цветя за Осми март, танц по време на първомайския банкет. И лъжи. Много лъжи. Че е готина, че я обикваш. Докато попаднеш в собствения капан на чувствата.
Хоп – развод.
Днес компаньонките са и социални работнички. Спасили са и спасяват стотици семейства. Както казва мой приятел: Като чукна нещо чуждо, прибирам се вкъщи и разпарям жената. Днес, когато светът става по -голям, отношението към изневярата трябва да се промени по още една причина: кризата на семейството, която се разраства тъкмо защото комуникационните изкушения нямат край. Психолозите имат и ще имат все повече работа. Кризата хем се старае да спаси норматива, хем се бори с него.
А защо да водим тази война, щом в името на брака можем да си поръчаме едно момиче по телефона? За час. За нощ. За
радост на всички ни.
0 Коментара