Дясната ми ръка вече трепери от злоупотреба с кафе, очите ми са изморени от непрекъснато взиране в монитора, а са минали едва 3 часа, откакто съм в офиса…
Напрежението и днес няма да се отрази добре на психиката ми и се чудя дали ще го вдигна тази вечер, дали изобщо ще имам желание. Мисля си, че точно сега едно чукане би ми се отразило страхотно, но моят офис не е място, където това е постижимо, пък и сега се сещам – тук няма жени!
Отварям хилавия си чат клиент и се вглеждам в безбройните табелки „айде само да не ме занимаваш“, когато видът на едно тъпо зелено цветенце ме кара да трепна. Псувам на глас моментната си слабост, но все пак кликвам два пъти върху растението…
Аз: здрасти, как е в Търново?
Тя: скучно, мъча се с един Photoshop
Тя: ти как си?
Аз: бачкам… чудя се дали да не си тръгна по-рано
Тя: тръгни си :-)
Аз: така ще направя май, ти вкъщи ли си си
Тя: да
Аз: а как си облечена
Тя: по една рокличка
Аз: ух, а бикини
Тя: не
Аз: уха
Тя: :-) за какво си мислиш?
Аз: представям си как те чукам, а ти?
Тя: и аз, да си пусна ли сега един пръст?
Аз: да, мокра ли си
Тя: много, иска ми се да може да ме гледаш…
Аз: и аз
Тя: краката ми са на масата срещу монитора
Тя: казвала ли съм ти колко се възбуждам, когато те гледам да седиш на моя компютър
Аз: :) а ти ме възбуждаш просто когато си наблизо
Тя: ти също… искам те
Аз: ще те скъсам
Тя: знам… страшно обичам да го правя с теб…
Аз: и аз, дори сега се надървям
Тя: моля те, докосни го заради мен…
Аз: като се прибера, ще свърша, мислейки за тебе
Тя: аз след малко…
Аз: мечтая си да те насиля
Тя: и аз, винаги съм го искала
Аз: ще го получиш
Както може би сте се досетили, разговорът ми с момичето в Търново постигна две неща – първо, че получих страхотно преживяване, придружено с ерекция, и второ, че една връзка, хванала паяжина и забравена някъде из гардероба (пълен с „неща, за които нямам време сега“), е извадена оттам добре изтупана и готова за експлоатация.
След като евентуалното ми връщане във Велико Търново вече беше придружено с пикантен привкус, получих вдъхновение и реших да видя как съм с другите български градове.
„Висящите табелки“ вече не можеха да убият ентусиазма ми, наврях си главата в „гардероба“ и си харесах още едно страхотно гадже. С нея се запознах на морето, където лесно се превърнахме в клише – ходехме от плаж на плаж и правехме секс.
Щракнах върху иконата, на която беше изписано Not Available, като си мислех: „Ще видим колко си N/A“…
Аз: здрасти, как е във Варна?
Тя: как се сети да ми пишеш?
Аз: това са ми първите 5 свободни минути от 3 месеца и веднага се сетих за теб.
Тя: :)
Аз: е, как я караш?
Тя: ами имам сериозно гадже.
Аз: басирам се, че е по-скучен от мен.
Тя: печелиш, на море ходи ли?
Аз: Не, ако бях, щях да ти се обадя.
Тя: :) а ще ходиш ли?
Аз: Мислех си нещо за другата седмица
Тя: По-добре след две.
Аз: Що?
Тя: Ще съм сама и ще можем да се видим.
Аз: А сериозният?
Тя: Заминава на бригада в САЩ.
Аз: Имаш най-хубавите гърди, които съм виждал… казвал ли съм ти го?
Тя: :) не, но забелязах, че ги оценяваш.
Аз: С какво си облечена в момента?
Тя: С почти нищо.
Аз: Не ти вярвам, казваш го, за да ме дразниш.
Тя: Няма нужда, ще ти пратя снимки… да държа днешен вестник искаш ли?
Аз: Стига да не прикриваш нищо с него.
Аз: Мамка му, по-хубава си станала…
След две седмици ли каза? Половин час по-късно с огромна ерекция в дънките и с разтегната усмивка на лицето слагам табелка „айде само да не ме занимаваш“ на моето пършиво цвете и се отпускам върху облегалката на стола.
Бях изщракал всички растения, дори увехналите. Щурмът, който направих в гардероба, където държах „нещата, за които нямам време сега“, се увенча с небивал успех. Плановете за кратката ми отпуска това лято вече приличаха на туристическа брошура и всичко това с малко невинен виртуален секс и флиртуване. Спомените за жените, с които го „направих“ в обедната почивка, продължаваха да ме преследват през целия ден, като рисуваха ярки картини на отминали интимности и откровения, на топли тела и нощи, на пясък…
0 Коментара