Миналата пролет имах възможност да наблюдавам една млада жена, която работеше на бетонобъркачка срещу новия блок. Самият факт не е интересен, тъй като много жени работят с успех в строителството.
Интересно бе поведението на тази млада жена. Точно по обяд, в началото на почивката, тя сваляше ръкавиците си, измиваше лицето и ръцете си, грабваше едни бели котелки за храна и притичваше до кварталната обществена кухня. След десетина минути, пак тичешком. тя се отправяше с топлата храна към мъжа си. който беше бръснар в кварталната бръснарница.
В края на почивката жената бе отново на своя пост, т.е. при бетонобъркачката. Мъчех се да си представя мъжа й, бръснаря, на нейно място, но не можех. Може би, защото добре го познавах.
Дойде ли пролетта, започнат ли да мият улиците, често ми се изпречва следната гледка: прокарал маркуч между краката си, един небръснат мъжага. като великана от приказките, насочва пенливата струя ту наляво, ту надясно и си тананика игрива мелодия. Той мие. Зад него на пет-шест крачки дребна женица се е впрегнала в количката с макарата, напъва врат и се старае да не изостава. Тя само подпомага миенето. Мъжагата би возил количката с такава лекота, с каквато жената би насочвала струята, ама кой да им го каже? Едно такова недоверие към силите на жената не би ли я засегнало?…
И така, щом сме гласували такова доверие на жената, редно е и нашите изисквания към нея да нараснат. Пример:
Представяме Адам Добрев на Ева Костова.
– Виж какво, Ева. Адам Добрев е скромен човек, не е пияница. Не е кадърен в службата, но е прилежен. Малко обича да послъгва. ама лъже на дребно, пък и човек без кусур не може, нали?
– Да – казва Ева и отпуска клепачи.
А сега да представим Ева Костова на Адам Добрев.
– Виж какво, Адаме. Ева Костова е скромна. тиха и честна жена. Гледа си добре работата, колективът я цени и обича.
– Къде живее?
– В собствена къща.
– Добре. Друго?
– Добра домакиня е. Готви, шие, плете, бродира. . .
– Друго?
– Спестовна е, без да е стисната.
– Друго?
– Има ангелски характер. Пее чудесно.
– Още?
– Свири на китара. Играе шах, домино и карти. За компания е прекрасна.
– Роднини има ли?
– Една на майка е!
– Е да, ама. . . – Адам поклаща глава. – Ама сигурно не е хубава…
Чухте ли го? Освен всички други качества, които притежава Ева. Адам пожела тя да бъде и хубава. Между нас казано, ако Адам бе така взискателен към себе си, както към Ева, никога не би се наложило двамата да напуснат рая…
0 Коментара