Жената и светът на животните

„Познаваш ли я тази? Абе, голяма кучка!“ Подобна реплика можеш да подслушаш неволно в трамвая, да чуеш от свой колега или самият ти да пуснеш по адрес на позната дама. Ние, мъжете, често опираме до света на животните, когато говорим за нежния пол. Понякога сравненията са произволни и просто отразяват нашите лоши чувства. Но ако иронично процедиш: „Онази жаба“, това вече извиква представата за изпъкнали воднисти очи, за неприятна хлъзгава кожа.

И така, нека се опитаме да дешифрираме тайнствените послания на някои мъжки анималистични метафори. Защото има думи, които на пръв поглед звучат похвално, но всъщност крият обида. Има и уж заклеймяващи оценки, които всъщност са почти комплименти.

Нека започнем от къщата на насекомите.

По-добре оса, отколкото мушица. „Жена му е като мушица.“ В тази реплика звучи симпатия, но и леко състрадание. Тя е кротичка, тихичка, не пречи никому. Но е и някак сивичка. Вероятно не използва червило, не се гримира, а дрешките й са с модна линия от миналия век. Такава жена можеш и да не забележиш. Тя трудно ще събуди спонтанни еротични помисли у някой мъж. Съвсем друго е внушението на: „Шефката ми е като оса.“ В него на пръв план се съдържа критика. Тя е раздразнителна и ще те направи на нищо, ако пуснеш някоя неуместна шега. Жили безпощадно, когато се мъчиш да минеш леко и да претупаш нещата. А понякога и така, без нищо. Общуването с нея е трудно, но понякога не е безинтересно. „Осата“ има характер, има живец. Тя не е мила и симпатична, но може да е ярка, сексапилна и ти да я пожелаеш за кратка неангажираща връзка.

Ако се прехвърлим при фамилията на влечугите,

донякъде подобен пълнеж има етикетът „змия“. Но „змията“ е изпълнена с хладна, пресметлива злост, Тя е коварна и по-опасна, защото ухапването й може да бъде смъртоносно. Във физически план представата за типажа е свързана с тънки устни и съскащ глас. Но не изключва стройно, гъвкаво тяло, хармонични черти на лицето, изящни движения. „Тази змия“ обикновено крие признание и за интелект, който не бива да се подценява.

Мъжките атаки към умствените способности на другия пол търсят сравнения другаде –

в птичето царство.

По-добре патка, отколкото кокошка. Глупостта, казват, ходи по хората. Без всякакви сериозни араументи много мъже смятат, че тя ходи повече по жените. Така обръщението на влюбения младеж „пиленце“ след няколко години съвместен живот се трансформира в конкретни видове от света на пернатите. „Моята патка само зяпа тъпи сериали по телевизията“ или „Тази патка, жена ми, взела, че дала заем на нейна приятелка, която никога няма да върне парите“. Сравнението с патка е обидно, но не чак толкова. С него се намеква за глуповатост, но не и за безумно лекомислие. „Патката“ може да се паникьоса от нещо дребно, да направи недалновидна сделка, да каже нещо, което е трябвало да премълчи.

Но тя не е невротичка и няма лошо сърце.

Логично е нейният физически тип да се приближава до първообраза. „Патката“ не е тънконога и стройна. Но тя има своеобразна грация и сексапил. Може да поддържа добре външността си и дори да се облича с вкус. Не така стоят нещата с „кокошката“, която също „блести“ с интелекта на своята водоплаваща сродница. „Тази кокошка“ навява представи за размъкната рокля, за смешна прическа, за поглед без загадъчност и блясък. Партньорката на петела обаче е активна в бита, грижовна е към домочадието и се справя с рутинните векидневни задачи.

Нека подминем други представители на птичия свят, като чавка, сврака, дропла и т.н., за да погледнем към по-близкия до човека

отбор – на бозайниците.

„Кучката“, за която стана дума в началото, е сякаш само критика към сексуалната безотговорност и безразборните полови контакти. „Свинята“ пък се използва като ругателство еднакво и за двата пола. По-характерни са сравненията с други две домашни животни.

По-добре коза, отколкото овца. „Коза“ не можеш да кажеш на флегматична и едра жена (тя е по-скоро „крава“). „Козата“ е енергична, подвижна и… вироглава. Тя си знае своето. Тръгва за чужбина примерно и я съветват да не крие в багажа си алкохол и месни консерви, защото на еди-коя си граница ще й ги конфискуват. Но тя все пак скатава 6 куфара 3 бутилки коняк и 10 кутии русенско варено. Като й ги вземат, „козата“ не унива и не се вайка. Всъщност от 10 нейни опита 5 сполучват и това за нея е достатъчно, за да продължава по пътя си. По този път тя може да привлича мъжки погледи. Леко удълженото й лице не е антипатично. Ще я видите с хубава прическа и ефектни обици. Миниполата й показва стройни крака. Обувките й са елегантни. Изобщо

„козата“ умее да изглежда добре. За разлика от „овцата“.

Можеш с укор да кажеш на някоя позната или близка, без тя да е от типа на кроткото къдраво домашно добиче: „Ти вървиш като овца след онези лъжци!“ Но съвсем друго е, ако на въпроса: „Какво представлява тя?“, отговориш: „Хм, овца.“ Това означава скучна особа, лишена от темперамент и чувство за хумор. Жена, обладана от тъпо самовглъбение, което й пречи да мисли за това как я възприемат околните.

Но нека приключим нашата разходка из зоологията с няколко мъжки извода. За гадже може да имаш оса, патка, коза, че дори и змия. За съпруга е супермушицата. Кокошката върши работа в брака, но отегчава с кудкудякането си и дразни със запуснатия си вид. Овцата просто не става за нищо.