Сигурно сме прокълнати от Създателя, задето сме послушали Ева и лекомислено сме напуснали Едем. Едно от наказанията му е хем да сме устроени по-икономично като организъм, спестявайки си месечните цикли и бременността, хем в зенита на мерака си да сме свидетели как мъжествеността ни се отправя към залеза. Затова, когато наближим 50-те, в леглото ни все по-често му се настанява нежелан гостенин – провалът. Колкото привлекателна и желана да е дамата, с която сме се сгушили под чаршафите, достойнството ни упорито започва да си прави оглушки и не реагира на никакви заклинания. Натрапникът не ще да си отиде, появява се, когато му скимне, но все в неподходящи за самочувствието ни ситуации. Нещо повече, старае се да ни убеди, че е по-добре да го приемем със смирение, защото оттук нататък положението няма да става по-розово.
Специалистите ни утешават, че баналната причина за срива на моженето ни е в настъплението на мъжката менопауза (ММ). Под сянката й нарцисът на самочувствието ни като силен пол вехне. Армия успели и на пръв поглед здрави мъже на средна възраст волю-неволю са членове на клуба на потърпевшите от нея. Куцащото либидо не прощава нито на богатите, нито на властимащите. По стъпалата на житейската кариера може да не ни пука за колко време пробягваме 100 метра, но никога не ни е безразлично дали жената до нас е останала доволна от мераците ни да я изкачим до върха на удоволствието.
Но едно е, господа, да загубим буйната си грива, а съвсем друго – ерекцията си.
Първоначално незабележимо, сексуалното желание започва да повяхва. Все по-трудно се възбуждаме. Ерекциите са спорадични, но не и стоманени както преди. Еякулацията ни прилича на бебешка плюнка в сравнение с топовните салюти от младежките години. С обяснима тревога откриваме, че вече не сме безотказна сексмашина, непознаваща конкуренцията.
Ако за нас това действително е най-важното, измежду всички кризи, които спохождат мъжете, явно тази е най-самотната. Защото няма на кого да се доверим. Едно е на чашка с приятелите да им кажем, че уж печелившата ни бизнес идея се е провалила, но съвсем друго е да им признаем, че все по-често преживяваме фиаско в леглото. Как да занимаваме съпругата си със своите страхове, докато тя се бори със собствената си менопауза? Как да споделим с приятелката си сексуалната си немощ, без да рискуваме, че тя набързо няма да ни зареже? А илачите, които ни предписва семейният лекар, твърдейки, че просто сме задръстени от професионалните си грижи, често още повече усложняват проблема.
Тези, които все още не са преживели първото си фиаско, сигурно няма да повярват, че въобще съществува чудовището, наречено ММ. Но като почетен член на клуба на потърпевшите ги уверявам, че въпросът въобще не бива да се пренебрегва. Защото колкото по-рано широко отворим очите на разума си към него и го посрещнем трезво подготвени, толкова по-безболезнено бихме могли да избегнем повечето психологически щети от прословутата криза на средната възраст.
От пубертета, когато организмът ни започне да бълва хормона тестостерон, та чак до 40-годишнината ни, нормалните ни сексуални проблеми буквално могат да се поберат в един напръстник. Ще ни е необходим обаче поне един варел, за да натъпчем в него неблагополучията с либидото си, които ни причакват през следващите две десетилетия. Но за зла врага аутодафето стартира точно в зенита на нашето сексуално майсторство, когато сме убедени, че така ще бъде до края на дните ни.
Само че зрелият мъж започва да забелязва някои тревожни сигнали. Макар с основание да се гордее, че вече може да контролира желанието си, той осъзнава, че либидото му кривва в нежелана посока – всичко става, но по-бавно и все по-малко зависи единствено от мерака му. Да не говорим, че върху него тегне натъпканата с цигари, алкохол и сандвичи гърбица на нездравословното надбягване с битието.
Но дори ако тогава още нищо тревожно не се е случило, идва рубежът на 50-те.
Фабриката за тестостерон все по-често стачкува. Сексуалната възбуда – онова вълнение, което до вчера винаги ни е обхващало, щом видим привлекателно същество пред себе си, – повече прилича на случаен ръмеж в слънчевия пек.
Установяваме, че вече се нуждаем не само от визуална, но и от физическа стимулация, за да се отчетем като мъже. Потребно ни е и все повече време, за да се случи онова, заради което се смятаме за призвани – постоянно и без ограничения да раздаваме и да получаваме удоволствие. Тайно започваме да разчитаме на допинга от порнофилмите и виаграта. Внушаваме си, че гордиевият възел, в който се заплитаме, може да бъде разсечен само от някоя нова и по-млада партньорка. По-склонни сме да плащаме на други да се погрижат за нашето сексуално равновесие. Или “надървяме” езика си, словоохотливо обещавайки на жената до себе си, че само да решим, ще я скъсаме от любов.
А така неусетно, но трайно нагазваме във фазата на чувствената трансформация – над нас постоянно тегне усещането за сексуалната ни уязвимост, която буквално подкосява краката на либидото ни.
Какво толкова всъщност се случва?
ММ е естествено физическо състояние с противоречиви емоционални последствия. Физическото ни състояние е логичното ехо на естественото ни остаряване. Това в най-лошия вариант може да ни сюрпризира с временна или хронична импотентност, гарнирани допълнително с депресия и срив на самочувствието. Антимъжественото цунами обикновено ни сполетява към 50-те, но може да ни захлупи и на 30 години или пък да ни сполети чак към 60-те.
Искрицата ни надежда е в това, че невинаги мъжката менопауза е пряко свързана със сексуалността. Често затихващото ни либидо може да не е причинено единствено от нея, а да е провокирано от лавината на някоя професионална, финансова или лична криза.
Точно смаляването на сексуалното ни желание обаче е спусъкът, който дава старта на ММ, защото този “дефект” жегва най-дълбоко мъжкото ни его. Появяват се симптоми, които задържат вниманието ни достатъчно дълго, за да си дадем сметка, че вече не сме вчерашното младо напористо момче и че тялото ни изисква повече грижи. Настъпва болезнен психологически обрат, при който осъзнаваме, че от категорията “младост” преминаваме в категорията “старост”. А това не може да не предизвика шок дори у тези от нас, които са калени в житейските битки и десетки пъти са излизали победители в на пръв поглед предварително загубени войни. Но вътре в себе си сме еднакво податливи пред червея на отчаянието от очевидната “внезапна” загуба на собствената ни представа за вечния мачо.
Именно затова пред ММ всички сме равни.
Тя подклажда тревогата ни, че вече не можем да се справим не само в леглото, но и в професията. И сякаш няма сила, способна да изтрие ръждата от съмненията в мъжката ни пригодност въобще. Започваме да си водим таен отчет колко пъти през последните години сме се чувствали твърде уморени, за да правим секс, как разтегнатият мускул се е възстановявал твърде дълго, морските деликатеси ни създават отвратителни стомашни проблеми, трудно си спомняме текста на любимата песен, коланът ни става тесен…
Всяка личностна криза първо оголва, но и поразява нерва на обществената ни отвореност. Едни от нас трескаво търсят подкрепата на най-близките си. Други подозират за проблемите си околните. Трети се отчуждават, въобразявайки си, че трябва да търсят спасението поединично. Но всички заедно се чувстваме уплашени и сме затруднени да вземаме адекватни решения. Трупаме гняв в себе си, депресирайки се още повече.
Гледайте по-оптимистично на, общо взето, песимистичната ситуация, господа!
Ако това ще ви утеши, има разлика между ММ и кризата на средната възраст. Ние се сблъскваме с възрастови сътресения на всеки 5-10 години в зависимост от това какви катастрофи ни е отредено да преживеем. ММ обаче най-вероятно ще ни се случи само веднъж и тя ще е ударението на куп случки, основният акцент в които са заспиващата сексуалност и неизбежното остаряване на организма ни. Но това всъщност ще ни изведе до нов мост, по който се налага да преминем към брега на зрелостта. Там ни предстоят някои задължителни корекции в начина ни живот, ако искаме донякъде да компенсираме щетите от ЕГН-то си.
Най-страшното и за духа, и за тялото ни обаче ще настъпи, ако между двата брода затънем в блатото на самосъжалението и продължим да изопачаваме реалностите. Колкото и те да са нелицеприятни на пръв поглед.
А всъщност, господа, ММ е поредната възможност, дадена ни от природата, за да докажем, че не единствено сексуалната безотказност ни прави ценни за жените.
Ако не вярвате, питайте ги! Но не под юргана.
0 Коментара