В нашата махала преди години живееше футболистът Севдо П. с жена си и двете си деца. Той играеше в някакъв четвърторазреден отбор и всъщност така и никога не успя да изкачи по-високи стъпала в спортната си кариера. Но времената бяха такива, че и футболистите от подобни уж „аматьорски“ тимове бая ги глезеха. Водеха ги на работа с висок разряд в разни цехове и производства, разкарваха ги с месеци на тренировъчни лагери по профсъюзните почивни станции. На Севдо дори бяха дали, по втория начин, панелния двустаен в нашата махала.
Четвърторазредният футболист, който нямаше нито талант, нито някакъв особено привлекателен фасон, се беше понадул. Сядаше великодушно в кварталната кръчма и започваше да бистри житейските проблеми. Запомнил съм тези негови думи:
„Братче, не се оплаквам от нищо, ама за жена ми какво да ти кажа?
Тройка от тотото! Такава печалба е тя за мен.“ Севдовата жена беше медицинска сестра. Лицето й беше набраздено с белезите на прекарана шарка. Но, според мен, тя беше по своему симпатична и мила. Освен това се грижеше фанатично за децата. По някое време Севдо се изгуби. Казаха, че напуснал дома си и се преселил при някаква келнерка с пищни гърди и дълги крака. След 6-7 месеца обаче футболистът отново се появи в махалата. Прибрал се в панелката, горещо молил за прошка жена си и тя го приела. Истината беше, че покаянието дошло, след като келнерката го изритала. Явно хубавицата разбрала, че
за нея пък Севдо е като тройка от тотото.
С такава тройка в „6 от 49“ и тогава, и днес понякога не можеш да си върнеш парите, с които си платил попълнения фиш.
Лошо е да се усещаш като тройка от тотото. Затова ние, мъжете, често се напъваме да изглеждаме по-значими, по-силни, по-остроумни, по-богати, отколкото сме. Не е фатално, ако се поперчиш малко. Но ако в първия момент ти повярват, а после истината лъсне? Веднъж в трамвая на седалката пред мен се намести мъж около 60-те. Започна да се върти, да си мърмори сам и да жестикулира. Лицето му беше зачервено, притеснено. Сякаш
ей сега ще го удари инфарктът.
Човечецът не издържа да таи грижите, които го бяха налегнали, обърна се към мен и на развален български си изплака болката. Беше грък, който живее в Канада. Отвъд океана работил и се пенсионирал. Преди 10-ина години останал вдовец, а преди година се запознал с 48-годишна симпатична софиянка. „Първата ни среста бесе във Виена. Имах събрани пари и всицките ги профуках там. А тя бесе толкова нежна, толкова мила! Влубих се, уз и тя се влуби в мен. После поддързахме връзка по телефон и с писма. Работа потръгна към зенитба. И сега тя покани на гости в София. Пристигам аз, признавам й намерения, открито обяснявам условия, които предлага.
Взимам 1000 долара пенсия.
С тях и в Канада, и в България сте зивеем прилицно. И какво? Тази зена изведнъз превърнала се в парце лед. Веце седмица разиграва. Премести ме в квартира на свой братовцед. Уз запоцвала ремонт в апартамент. Все заета, все няма време за мен. За легло и ласки изобсто, изобсто да не говори!“, разказа човекът и накрая обобщи:
„Българки узасни лъзщини“
Гъркът с 1000 долара канадска пенсия очевидно не можеше да разбере защо 48-годишната софиянка се е преобразила. След виенската фиеста, след мечтите за бляскави воаяжи по света тя изведнъж е разбрала, че печели… тройка от тотото. Грешката е и нейна, но и на отхвърления жених. Обхванат от бурни романтични чувства, той твърде късно е обяснил какви са реалностите.
Темата за тройката от тотото има и друг, доста по-различен прочит. За него ме навежда на мисълта преподобният Муун и неговата религиозна секта. Първо трябва да поясня, че смятам за напълно естествено човек да гони своето щастие, да търси неговите карати както в материалното, така и в духовното. Какво прави обаче преподобният? Той събира в компютрите си
хиляди кандидати за брачна връзка от целия свят,
които не се познават помежду си. Разджурква имената им и с богоподобно самочувствие определя кой с кого да се свърже. Интересното е, че хилядите кандидати са приели безпрекословно тази технология. По нормалната човешка логика от тотото на Муун те може да спечелят шестица, може да спечелят тройка, а може и нищо да не спечелят. Все пак – и най-странните, най-изчанчените идеи съдържат вероятно полезни поуки. Наистина
крайностите при Муун са доведени до абсурд.
Но ни напомнят, че в системата от ценности не бива да заобикаляме някои неща. Пускаш фиш, печелиш тройка, отиваш в пункта и касиерката ти изплаща примерно 2,50 лева. Толкова до следващия тираж. При връзката между мъж и жена е по-различно. Там можеш да дадеш дори повече, отколкото ти е по силите, както гъркът във Виена. Може и да получиш повече, отколкото заслужаваш, както футболистът Севдо от жена си. Общуването с човека до теб само по себе си е ценност наред с красивите очи, стройната фигура, солидното образование, парите, имотите.
Общуването, но… ако го можеш!
0 Коментара