Капан за горделивка

Снимка Петър Драганов, студио МЕМ

Тази леко сантиментална история ми разказа един учител по математика от Бургас. Той е 40-ина годишен, слабичък, с бледо, незапомнящо се лице. Ще се опитам да предам думите му, без много-много да ги украсявам.

“В мазето на къщата си съм направил механа – дървени пейки, маса, черги, няколко битови дрънкулки. Там имам буренце с ракия, буркани с туршия, осолена сланина. В механата се пъхам повече за да се усамотявам. Приятели почти нямам вече, а комшиите ми са пияндури – ще пресушат бурето от раз, ако ги допусна. И така, седя си един съботен следобед в механата, отпивам на малки глътки от глинена чашчица и ми е тъпо. В един момент на прага неочаквано се появява Оня. Не сме се запознавали с него, но добре го знам. Един такъв безочлив, червендалест, як. По-дърт от мене, а фасонът му по-загладен.

Бизнесмен от дървената мафия. От година време подочувах, че има връзка с жена ми.

А и тя оттогава все нещо ми се мусеше, отбягваше ме в леглото и ми намираше различни кусури дори за неща, в които очевидно успявах.

– Здравей, приятелю – подхвана нагло Оня. – Ракийца ли жулиш? Сигурно знаеш кой съм, но едва ли ще се сетиш за какво съм дошъл.

– Е-миии – неопределено измънках аз.

– Слушай, да караме директно. Аз и жена ти… Абе, с две думи, тя идва да живее с мен.

В първия момент тази вест ме шокира. Във втория започнах трескаво да мисля какво да правя. Да го трепя? Да се бронирам с безразличие?

-Скъпи приятелю – продължи нахално Оня, – усещам, че за теб това е удар. Но опитай да разсъждаваш с разума си. Ти си обикновен човечец, поизостанал си в състезанието. Тази жена не е за тебе и ти по никакъв начин не можеш вече да я задържиш.

Деца нямате, което облекчава ситуацията.

А пък аз съм готов да ти помогна, ако имаш някакви трудности. Нещата са ясни, да не ги усложняваме.

Тук нещо ми прещрака. Щял да ми помага… да ми пести трудностите… Веднага се опитах да вляза в ролята, която Оня ми предлагаше: слаб, мекушав, хленчещ човечец, безпощадно изостанал в състезанието.

– Аз… аз съм като гръмнат. Жесток удар! – казах с треперещ глас. – И то в такъв труден за мен момент.

– Кажи спокойно какво искаш.

– Имам дълг, трябва да връщам пари.

– Колко?

– Триста и петдесет лева.

– Триста и петдесет лева? – Оня ме изгледа подозрително и с леко отвращение. Бръкна в джоба си и извади дебела пачка.

– Чакай! – спрях го с решителен жест. – Нека дойде тук и жена ми и да приключим с тази история.

Когато тя влезе в механата, продължавах да прикривам неистовия си гняв и се правех на смачкан от живота мъж с увиснал нос.

Тя изживяваше по свой начин драмата, което личеше от напиращите сълзи в ъгълчетата на очите й.

Оня й оповести новините:

– Миличка, ние се разбрахме с нашия приятел и мисля, че той осъзна, че ситуацията е неизбежна. Аз обещах, че ще му помогна…

– Парите! – алчно изграчих аз.

Той отброи 350 лева от пачката, аз ги взех и с рязко променена физиономия радостно ги отрих в брадата си. Жена ми започна да почервенява.

– Все пак каквото било – било, животът продължава, да се разделим културно, интелигентни хора сме – радостно бръщолевех аз.

– Нищожества – с глух глас отрони тя, обърна се и напусна механата.

Бях заложил на нейната гордост, себичност и високо самомнение. И не бях се излъгал.

Бях заложил на тези недостатъци, с които сякаш повече я обичах и я обичам.

И нещо повече – тя напусна Оня и продължава да живее с мен. Не можа да си позволи на някого не само да не му пука, но и да се радва, когато се разделя с нея.”

Учителят по математика завърши своя разказ. А колко много мъже наистина биха се радвали, ако успеят да преотстъпят на друг жена си за 350 лева, помислих си аз.