Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Димитър Павлов. Познавате го от дълъг списък програми в радио и телевизионния ефир. Може да сте се запознавали с него и в някоя от следните му функции: бензинаджия, продавач на сладолед, сервитьор, барман, пицар. По-вероятно е обаче да ви е познат от ефира на bTV като водещ на сутрешния блок, „10-те най“, „Форт Боаяр“, „Това го знае всяко хлапе“, „Dancing Stars “, „Таблоид“ и „Мармалад” или „Комисията Павлов” по TV7. Ако не е от там, значи е от ефира на Magic FM, където е момента е програмен директор и водещ на сутрешното предаване.
Снимка: Веско Николов
Кога за първи път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло?
Вероятно е било някъде в не особено съзнателните ми години. А иначе по-осезаемо стана ясно в основното училище, когато от време на време трябваше да се биеш с някого и от време на време се натискаха момичета по ъглите.
Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Да си мъж е привилегия само тогава, когато точно определена жена те избере да станеш баща на детето и. През другото време си клише, което има по-лабилна психика, изкарва повече пари, харчи ги с повече комплекси и размах и в общи линии е зает да си мери това, което жените твърдят че няма особено значение в сантиметрите. Това е на Балканите J За себе си нямам отговор, защото не зная какво е да съм жена. никога не съм бил и не мога да се поставя на ваше място. Мога само да гадая по странични наблюдения. Но предполагам, че щях да съм прекрасна жена :) Като мъж си харесвам най-много името. И това, че не ми се налага да раждам.
Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имал ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
Самочувствие по отношение на себе си, никога не съм имал. Винаги съм страдал от това, но чисто от мързел или нещо второ и трето не съм направил усилие да се отърся от това. Винаги съм бил слаботелесен с всички произхождащи от това небивалици, които се изразяват в яденето на малко повече бой в пубертета и годините преди него. Не съм спортувал активно никога, което определя и горното. В средното училище пушехме много треви, което ни отся от масовките и в общи линии минавахме за някакъв елит, а когато си в елита нещата относно тялото не те интересуват :) Тогава ставаш част от някаква псевдо глутница и се движите заедно. Поединично сте гола вода, но заедно – няма кой да ви се изпречи. Били са ме естествено, заради келешлък и перчене. Но в общи линии винаги съм бил тих. После нещата се промениха. Пораснах ли, що ли . не зная. Наедрях, ходех на фитнес, за малко обаче, защото е скучно. И така. после си наложих да сваля 20 килограма, след което ме питаха дали не съм болен. Сега спортувам редовно, не си харесвам тялото, но се чувствам добре, защото пия и ям всичко, а за мен да си угаждам е важно.
Цялото интервю четете ТУК
0 Коментара