Непознатата! Поетът Александър Блок е изразил особения мъжки копнеж и влечение към нея в прочутото си едноименно стихотворение:
“И странен зов към нея носи ме,
и през воала в полумрак
морета виждам омагьосани
и омагьосан виждам бряг.”
Защо ли понякога става така? Жените, с които общуваме всеки ден, може да са красиви, елегантни, интелигентни. И изведнъж, както при Блок, покрай масите в локала преминава някакъв самотен, почти призрачен силует, който разпалва фантазии и желания. Който събужда неустоим порив да се втурнем безразсъдно в една съмнителна авантюра. И срещу който плахо въстава гузната ни съвест. Защото Непозната може да се окаже (и много често се оказва)
кокошката, която получаваме срещу кон,
порутената колиба, която вземаме срещу дворец. Всъщност има ли чисто мъжки синдром “незнакомка”? Множество анонимни и не-анонимни анкети сочат, че силният пол е по-отворен към случайни и безразборни връзки. Зад този факт безспорно се крие доза биология – мъжът не е директно застрашен от рисковете на забременяването, раждането и отглеждането на бебето. Но по дяволите естествените науки! Нали започнахме с поезия. И така – има синдром и той е обвързан с романтика, илюзии, лудост… В Непознатата с глупашка лекота припознаваме всичко, което не достига на познатата. Ами да, казваме, това е походка – лека, грациозна, танцова! А онова – хъм, маршировка на пенсиониран фелдфебел. Това е ухание – божествени екзотични цветя. Онова – пържени тиквички плюс дезодорант за 3 лева. Или пък: това е походка – дори дискретното накуцване излъчва грация. А онова – фръцкане на второразредна манекенка. Това е ухание – естественият дъх на младо, здраво тяло. Онова – аман от скъпи маскировки чрез френски парфюми. И тъй нататък…
Непознатата ни стрелка с искрящ дяволит поглед през кичури разпиляна коса и ние сме готови да вярваме до смърт, че тя не е като нашата досадна бърборана, като нашата сприхава невротичка, като нашата домашна флегма. И нещо особено важно – Непознатата вероятно (всъщност почти сигурно) е
чудодейка в еротиката и секса
С нея не само ще отидем на седмото небе, но и ще укрепим самочувствието си на мъже, което по някакъв начин познатите жени злонамерено подриват. Така според мен стоят нещата със специфичния, деликатен и прелюбопитен синдром “незнакомка”. И като във всяко добро нравоучително писание сега трябва да си зададем въпроса: а оттук накъде? Има ли житейски схеми и модели, при които и вълкът да е сит, и агнето цяло? Шопът казва: от тоя ветар завет нема. За нашата тема това май е доста близо до истината. И все пак… Аз лично бих искал близката до мен жена да умее малко да влиза в ролята на Непознатата. Какво означава това?
Първо: тя трябва да знае
цената и смисъла на усамотението
И да воюва за своите часове, в които ще е далеч от чужди очи. Една моя позната казва: „Не мога да стоя нито минутка сама. Полудявам!“ Но това означава, че хората около нея ще поемат всички негативи от промените в настроението й, от нейните емоционални кризи и физически неразположения. Умението да бъдеш сам със себе си е велико качество на характера, което се възпитава и изгражда. Разбира се, то ни прави и по-непознати за другите. Второ: тя трябва да умее да пести словесните излияния. И да дава думата от време на време на своите събеседници. Друга моя позната започва да говори от самото начало на срещата ни и приключва, когато си кажем “довиждане”. Езикът й е свеж, образен. Но тъй като прекалено много го използва, той често описва всички незначителни подробности от нейното всекидневие. Тази прозрачност прави моята позната доста скучна и досадна. Да, думите могат да разголят и онова в нас, което не е за показване. Също както късата пола – кривите или прекалено пълни бедра.
Трето: допишете го вие, като помислите за различни по вид и мащаби изненади за любимия. Изненадите може да са приятни, а може и да са неприятни. Но и в двата случая те ще ви издигат към пиедестала на Непознатата, пред който мъжете са готови да коленичат.
0 Коментара