Леко пълничка, задъхана, с коса на кок, и поизхабена, някога тъмносиня тениска. Стиска за врата хилавия тийнеджър, изрусен тийн срещу себе си и надига:
– Казвай за кво ги изхарчи, бе, смотльо!
Наркоман ли си, къв си! Утре ще ни оставиш без хляб…
А онова, свело виновно глава, бърка в прокъсаната си, черна раница. И вади още неразпечатан албум. На известна KPop банда.
– Аз… само това си взех, само това. Всички в клас говорят… и си имат по нещо тяхно… аз си нямам…
Майката млъква и свлича ръката си.
Гледат се в очите.
– Просто исках… да съм като другите… ще бачкам на бензиностанцията… ще ти ги върна…
И тогава тя го прегръща. Разплакват се.
– Защо не ми каза, бе, мамо, щях да ти купя…
– Вие с тате като си говорите, все се карате и биете, все казвате – нямаме достатъчно…
Целува го по бузата.
– И да нямаме, пак ще има…- проронва.
Обърсват взаимно сълзите си. И си тръгват. Някак различни. Сякаш разбрали се. Сякаш разчели кой от какво се нуждае, каква буца в гърдите си носи.
Мисля си – колко ли пъти още ще се скарат и сдобряват? Скандали и прегръдки – това е семейство. Въпреки раните. Въпреки проблемите.
Една майка разбира какво е в сърцето на детето ѝ.
Разбира кога да го утеши, да го подкрепи. Колкото и да е гневна. На себе си или другите.
Ако е истинска майка.
Един син разбира кога е наранил майка си. И кога да ѝ каже истината в очите. Кога да ѝ поиска прошка.
Въпреки гордостта си.
Ако е истински син.
Ставам от пейката с надеждата да срещна повече такива синове и майки. Които са семейство.
Въпреки облаците над главите си…
0 Коментара