Вървят под ръка мъж и жена. Една хубавица прекосява улицата до тях. Като разменя поглед с мъжа, тя отминава по тротоара.
– Какво я гледаш толкова ? – пита съпругата. – Заради косата ли?
– Как, това не е ли перука ? — търси изход той.
– Естествена е. Но не е кой знае каква.
След кратко мълчание:
– Тогава заради очите й?
– Ами! Много са изписани.
– На теб впрочем устата у жените ти прави голямо впечатление – все повече се дразни тя.
– Устата ли? — вместо отговор пита той.
– Какво? Да не искаш да кажеш, че не ти харесва?
– Такава уста е… само за ядене.
– Значи ханшовете в такъв случай! Не се опитвай да отричаш повече! Страхливец! Нямаш доблестта да си признаеш. Сигурна съм, че тогава смяташ краката й за хубави!
– Защо ми задаваш глупави въпроси и си готова да ми направиш скандал за нищо! – уж се гневи той.
– Е, кожата й беше доста хубава, нали? – продължава тя. – Чиста и гладка! Там, където се вижда, де.
– Каква ти кожа? Това е направо имитация.
– А защо я зяпна, сякаш искаше да я изядеш?
– Сравнявах я с теб. Това е истината – тонът му е шеговито-сериозен.
– Глупак!
– Ето виждаш ли едно от различията? Тя сигурно не ме смята за такъв.
– А защо не тръгна след нея? Такива са благосклонни.
– Как да тръгна, като ти така здраво ми стискаш лакътя – смее са ехидно той, защото се смята за победител в схватката.
0 Коментара