Мъжете сме кретени. Като чуем, че любовта е велика и се ухилваме широко. Ми да, ето, велика е. А ние сме спецове по великите неща. Това овладяването на космоса, това великите географски открития, това озоновата дупка и глобалното затопляне, за закуска ги хапваме. И с любовта ще е така. Няма как да не е. Нали е велика, ще я оправим за нула време…
Да, любовта е велика. Но е в малките неща. Неща като:
- Да й кажеш добро утро сутринта…
- Да й кажеш лека нощ вечерта…
- Да ти отвърне със същото…
- Или да не ти отвърне, но да усещаш, че е искала…
- Да я накараш да се усмихне…
- Да я попиташ как е…
- Да я попиташ как й е минал деня…
- Да я изслушаш като ти отговаря…
- Истински да слушаш, не да мислиш за футбол или работа…
- Да я накараш да се усмихне…
- Да й сготвиш нещо, което харесва…
- Да й сготвиш нещо, което не харесва. Случват се и греди…
- Да ти се усмихне и в двата случая…
- Да се сгуши в теб…
- Да си играеш с косата й…
- Да я наметнеш с твоя риза…
- А тя само да усмихне и да се загърне…
- Да я изчакаш да изпуши цигара. Даже и да не пушиш…
- Да си вземете душ…
- Може и на свещи…
- Да си пращате безумни и абсурдни емотикони, които страшно ви радват и умиляват…
- И които само вие си разбирате…
- Да се разхождате…
- Да гледате нощем градовете…
- И фонтаните…
- Да гледате нощем и извън градовете…
- Да си поръчате пица по никое време…
- Или да наплескате филии с пастет. Не е естетично, но е вкусно…
- И да мляскате лакомо…
- Да я накараш да се усмихне…
- Да пиете бавно питиета…
- Да отидете на ресторант. Пицария. Сладкарница. Бар. Кръчма. Просто някакво място…
- И да не забелязвате какво става около вас…
- Да й подариш цвете. Каквото харесва…
- Да го направиш изненадващо. Ей така, без повод…
- Да си откраднеш целувка на ескалатор…
- Да я поканиш на танц…
- Да й пееш/ръмжиш/ревеш/грачиш/мучиш на ухото…
- Да я накараш да се усмихне…
- Да й помогнеш с тежки чанти/торби/сакове/раници…
- Да изхвърлиш боклука…
- Да измиеш чиниите…
- Да простреш прането…
- Да не я оставяш сама в нито една работа…
- Да я накараш да се усмихне…
- Да й сипеш чаша вино…
- Да й казваш, че я обичаш… По няколко пъти на ден… Без все пак да поиска да те задържат за маниакална обсесия…
- Да ти дърпа ръката през нощта, за да я гушнеш повече… И то в просъница…
- Да се събуждаш и да се чудиш какво става, ако не е до теб…
- Да се правиш на маймуна…
- И да ти харесва…
- Защото тя се усмихва… Знае, че е за нея…
- Да си измисляте глупави имена…
- Да гледате звездите…
- Да гледате филми…
- Да четете книги…
- Да ходите на театър…
- Да й напишеш нещо… И да чакаш с нетърпение реакцията й…
А тя да ти се радва, каквато и глупост да си написал. Защото е за нея. И го знае… - Да я накараш да се усмихне…
- Да планирате лятото…И зимата. И всички сезони…
- Да се радвате на дъжда. И на слънцето. И на снега. Фактически да няма никакво значение…
- Да си разпознавате намеци в постове в социалните медии…
- Да си шепнете неща, които са пълни глупости, но толкова много ви радват…
- Да разпознаваш всичките й 3429 вида усмивки. И да й го казваш…
И това са само някои от 854 238-е неща, които са си ваши. И никой друг не знае…
Та, любовта е в малките неща. Затова е велика. Само ние, мъжете, понякога забравяме това. Добре, че жените ни прощават. Без тях сме загубени. Колкото и на велики да се правим…
Малките неща. Единствено важните.
Текстът е от профила на Любомир Аламанов във фейсбук.
0 Коментара