Мъж със специално предназначение. Делничен герой

„Този, който очаква очарователен разказ,

ще остане разочарован,

този, който очаква интрига,

ще бъде убит.”

Марк Твен

Мога. И това, което съм мислел, че не мога, и това, което съм смятал, че не е за мен. Мога и това, което даже не съм и подозирал.

Защото нямам друг избор и защото във филмите, на които порасналите и непорасналите момчета се възхищаваме, героят, поставен в невъзможна ситуация, винаги успява. Да спаси света от ядрен апокалипсис, да спре астероид, устремил се към земята, да приласкае котето, умряло от страх на високата череша, да събуди с целувка Спящата красавица.

Мъжът става можещ, когато семейството му чука на вратата (а вече никой не отива да види кой чука на вратата, защото всички гледат „Отчаяни съпруги”).

Всеки от нас иска да е герой. В своите очи, в очите на близките – без значение. Винаги има очи, които искаш да те гледат с обожание. Отива ни да бъдем герои – поне така си мислим. Проблемът е, че

често бъркаме фронта, на който да се запишем доброволци,

за да получаваме после медали. Колкото и да го пресмятах, ще ми е трудно да спася света от апокалипсис, за астероида Брус Уилис ме изпревари, а за бедното котенце на клона – Супер Любо. И какво правим тогава? Нима животът на един мъж е безсмислен?

Заравяме се в разни кампании в полза на обществото, намираме си хоби, кръг приятели, с които вечеряме във вторниците и обсъждаме проблеми „на високо ниво”…

За съжаление никой не е абониран за щастието, но това не бива да ни отказва да го търсим. Колко пощенски кутии съм разбил, за да взема нещо, което кротко отлежава и чака да бъде взето от абоната си. И буквално, и преносно. Понякога щастието идва по „Форест Гъмп” – в кутия шоколадови бонбони, не знаеш какво ще ти се падне.

Реализиран и щастлив си, когато имаш деца и жена, приятели и работа. Разбира се, би могъл да си щастлив и с едно Порше 356, но това щастие наистина е „безценно” в смисъл, че за запазен екземпляр от този модел трябва да платиш поне 120 000 долара…

Когато семейството и най-вече децата са твоето ежедневие, разбираш, че предназначението на силния пол е именно в това – да е силен.

А силата е в това да бъдеш силен всеки ден

Не по принцип. Да бъдеш делничен герой. Аз станах такъв. И го осъзнах, когато личното ми време беше време за смяна на памперси и когато започнах да преживявам Шампионската лига само когато в просъница слушам съседите как викат. И останах на пост при тези обстоятелства.

Отказах се да търся глобалните предизвикателства на света. Локалната битка ми беше достатъчна. А тя е зверски трудна. Да можеш за един ден да напазаруваш, като спазиш всичко, което трябва на половинката ти за диетата на Дюкан, да сготвиш, ама да не е нещо елементарно и „постно”, а нещо „по-завързано”. Защото завързаните манджи са солта на живота, не канчетата с боб и наденица. Аз например се пробвам с риба. Опитвам да наложа традицията да ядем риба поне два пъти седмично. Последния път бяха 3 диви лаврака, които тръшнах във фурната, сложих им соев сос (ама Hainz), зехтин и вода. Направих песто – с пармезан, чесън и босилек, малко зехтин, да не плува, а да е като гъста паста. До салатата не стигнах, понеже на 3-годишния ми син му омръзна да гледа „Колите” и дойде да си играе с мен…

Да, на фронта има и деца. Те са като противопехотни мини вкъщи.

Опитваш да не ги засечеш, защото, ако го направиш, те ще поискат да си играят с теб. И аз си играя. Много ясно, че това не ми е любимо. Много ясно, че винаги съм уморен, не просто уморен – каталясал, и се замислям всеки път дали не беше по-добре да ползваме презервативи… Но сядам да играя и освен това гледам да го науча да не играе с играчки, а по принцип да играе. Ако не сме вкъщи (а аз гледам рядко да сме вкъщи), отиваме навън. Правя и това. По дяволите! Не мога да повярвам, че изпадам в такива детайли и че разказвам историята си. Историята на един казионен мъж, която едва ли ви се слуша. Човек не бива да се разкрива. Това рядко ти носи нещо. Не е рационално.

Излизаме с детето. В парка съм суперзвезда в очите на другите майки. Заради отношението ми към детето, задето му давам да джапа в локвите – кога ли ще джапа друг път, ако не на 3, на 23 ли? А може би съм звезда само в собствените си очи, докато за другите съм мъжът, който няма характер да каже на жена си: аз ще гледам мача, ти го изведи.

Мислиш, че разходката не отнема ресурс? Да изведеш едното дете на дълга, разточителна разходка (не от ония, в които просто го оставяш „да пасе” в парка, а от тия, през които общуваш истински с него – което е трудно, защото то дълго не може да ти бъде на нивото; или ти на неговото).

В същото време животът ти на другите фронтове не спира. Имаш и друго дете, в „трудна възраст”, и с него не бива да се разминаваш само със сухия въпрос „Как беше днес в училище?”, надявайки се на отговор „Нищо особено”, защото за друг нямаш нерви.

Имаш кола, на която трябва да й сменят зимните гуми с летни. И половинката ти има кола. И работа имаш. Не такава, на която гледаш като чиновник, а друга – която те прави горд и нужен.

Имаш и половинка. Но ако още вярваш, че мястото на жена ти е „в кухнята” или „при децата”, значи може и добре да делегираш отговорностите, ала най-вероятно си глупак, който не допуска, че жена му също е личност, а не майка-фурна, абонирана за уюта в дома ти.

Вероятно и тя иска да бъде герой. Затова ще трябва да се оправяш сам. Защото си силният пол и силата ти е именно в това. Още ли не си разбрал – вместо нея ще се „гърбиш” ти, понеже за това си обучен и защото винаги си искал да бъдеш герой. Да си мъж със специално предназначение, да можеш да се справяш с всичко. Във всяка ситуация. Не мрънкай и не се оплаквай. Не си единствен. Аз съм като теб, нали ти казах. В моментите, когато гледам децата, подреждам къщата, пазарувам и готвя, оправям колите, ходя на родителски срещи, уреждам ваканциите, изплащам кредитите и гледам да не притеснявам половинката си с някои финансови неблагополучия, грижа се за моите и нейните родители, следя културния живот и ако случайно дойде Мадона, ние ще бъдем там, защото аз ще съм се погрижил.

Ако още се колебаеш и не ти иде да зарежеш с лека ръка това, дето си чувал – че една жена е преди всичко майка, – или се криеш зад това, че работата ти е много тежка и направо те изцежда, вземи един трибестан и се стегни. Ако още продължаваш да се чудиш как да бъдеш герой, звънни у нас. Аз ще ти отворя, няма кой друг. Забрави ли – останалите гледат „Отчаяни съпруги”?!