Един авер не спира да се кълне, че сума ти важни крачки в живота си е направил с чаша в ръка. Преди години, след поредица течни тостове, пренебрегнал недвусмислените намеци на една мъжемелачка. После си спестил куп главоболия, защото се оказало, че въпросната особа имала навика да обвинява в изнасилване консумираните от нея еднодневки. С първата, втората и третата си съпруга също се запознал покрай наздравиците. И благодарение на задушевните срещи с уискито и последвалия кураж, се разделил с половинките си, без да му се налага да посещава психотерапевти. “Когато пийна едно-две – твърди той, преглъщам нещата от живота по-леко.”
Само не си мислете, че моят приятел е някакъв неспасяем алкохолик. Или пък, че се опитвам да ви пробутам някаква вмирисана от дрождите ода за мъжкото пиене. Този джентълмен върти просперираща фирма. Дамите се надпреварват за неговото внимание, защото в компанията му винаги се чувстват някак по-специални, макар дълбоко в себе си да съзнават, че са случаен артефакт на времето и мястото. Никога не съм го видял надрънден, озлобен и нерешителен, без визия какво точно иска да направи днес или утре. За мен той е нагледен пример, че понякога умерените дози качествен алкохол правят мирогледа към битието ни по-ведър и по-безболезнено съдират булото, с което напомпаното ни от мераци въображение замята и усложнява очакванията ни за успех – на всяка цена, винаги и във всичко.
Прави ни по-разкрепостени и храбри
пред причакващите ни неизвестни. Така, макар и с външна помощ, ние изпълзяваме от черупките на стереотипите, които може удобно да опростяват всекидневието ни, но в един момент ни карат да ни се повръща от самите себе си.
Съвсем не е случаен фактът, че куп наши бизнес решения първо са били претеглени и взети насаме след няколко напоителни глътки. С питие най-често облагородяваме и смазваме ръждясалите точки в преговорите с деловите ни партньори, без непременно да изглеждаме като идиоти. С чаша в ръка стопляме принципната си недоверчивост към околните и даже им правим неочаквани за себе си признания и предложения.
Мисля, че сигурно това донякъде обяснява охотата, с която цяла класа мъже и жени редовно дежурят по всевъзможните коктейли. Те знаят, че всяка покана почти винаги означава поне три гарантирани екстри в една вечер: дъжд от квалитетна пиячка, ценни контакти и навалица от привлекателни дами с привлекателни форми. След няколко щедри безплатни глътки мъжете се преобразяват в неудържими паркетни лъвове и трескаво тъпчат в джобовете си безценни визитки. А и без силикон, бюстовете на присъстващите жени страстно се гипсират и рикошират между масите, настървявайки погледите на кандидат-кавалерите.
Подобни масовки, дами и господа, нямат нищо общо с подозренията ви за някакъв Содом и Гомор. Действителността е само аргумент в полза на твърдението ми, че порцията квалитетен алкохол продължава да е най-достъпният, безотказен и все още официално разрешен допинг, отключващ стаения поведенчески дрескод в поведението ни.
Можете яростно да твърдите, че това са
поредните мъжки фантасмагории на градус
Но, кажете ми, кой ще ви повярва, ако твърдите, че споделената снощи от двама ви бутилка минерална вода е развихрила страстите ви до такава степен, че сте загърбили благоразумието, с което сте се гордеели, и сте пренебрегнали предупрежденията на миналия си опит? И за да не ме питате защо точно някакъв си спирт, та дори да е качествен и погълнат с мярка, може да претендира да е сред най-добрите приятели на мъжа, ще ви кажа, че жална му майка на всеки, ако това е единственият му приятел.
В същото време съм убеден, че мъжага като Колумб например, и до днес щеше да се лута из океаните, докато най-накрая не чуе заветното “Терра”. Защото той не просто е плувал в ром, докато се взирал в звездите, но е и плавал в компанията на сурови мъже, мечтаещи да открият нещо различно от познатото. Сигурен съм, че във всеки от нас дреме някакво друго и неочаквано “аз”, което напира да се легитимира, даже това да преобърне живота му. И вероятно точната глътка в точното време може да го насърчи най-сетне да излезе на светло и да докаже правото си на съществуване.
Няма спор: на съвременния мъж му е доста нанагорно да се пъчи като велик пионер в някакви още неусвоени от човечеството територии. Може един джентълмен да ви впечатлява с марковите си костюми, но по всяка вероятност тайният му гардероб е претъпкан с дрипи от пораженията. Може банковата му сметка да е дебела, но поне ъгълче от огледалото на самочувствието му задължително ще е замъглено от паяжините на преживените разочарования и огорчения. Може да се държи нахакано като Синята брада, но най-често ще се окаже поредната
дежурна жертва на нечии женски капризи
А тъжният резултат от цялото това мъжко лутане между “искам” и “мога” е, че малцина са онези, които успяват да не залитнат в междата между ободряващо-релаксиращите глътки алкохол и дежурната бутилка, на дъното на която вечер след вечер напразно търсят и оправдание, и спасение, и утеха.Така мнозина от нас никога не стигат до третата най-важна точка в градацията на печелившото ни поведение – “правя го”.
Горчива истина е също така, че точно уж трезвият свят на жените никога не е преставал да впиянчва с очакванията си света на мъжете. Защото дамите ни вменяват като задължително постижение дела, които трудно съществуват в онзи съвършен и необратим вид, в който си го представят. Винаги побеждаващ и никога не униващ юнак. Винаги с лъчезарен оптимизъм и със здрав разум. Винаги с бездънна всеотдайност и без правото на кътче, където по право всяко живо същество тайно лиже раните си.
Само дето няма такова същество. И на Супермен понякога му се налага да зареди някъде и с нещо акумулаторите си. Дори ангелите падат. Независимо от пола им. И приличат на нас – спънати от трагикомичната кръстоска на обстоятелствата същества. Но куп мъже и жени, ожесточено-целеустремени незнайно накъде, с досада се оплакват от някакви търкалящи се в краката им особи, които им пречат да тичат още по-стремглаво към своето си голямо нещо. А утре, в самотата им, то може да се окаже едно голямо нищо. И вероятно затова най-често именно чашата се оказва спаси-телят на удобната една ръка раз-стояние – сгряваща и безкритична.
Докато има хора, които в трудните мигове нямат до себе си хора, винаги ще се появяват заместители без дух и тяло, но затова пък пивки дори на свит от нерви стомах. Когато сме в състояние трезво да разсъждаваме обаче, ние, мъжете, все пак предпочитаме един друг, по-добър и по-верен приятел.
Да дружим със самите себе си
Щом ни стане неудържимо и чоглаво, с него по нощите задушевно си бъбрим и взаимно се окуражаваме. Тази невидима за скептиците компания ни помага да си доказваме, че дори в най-големия хаос можем да открием акордите на някаква хармония. И че съдбата ни не е умозрителен и взривоопасен коктейл от нечии интереси, а на нас единствено ни е отредена ролята на безропотни дегустатори. Приятелят в нас ни дава сили да се откопчим от мъртвото вълнение, щом ни налегне поредният панически пристъп, че недостатъците ни са доста повече от достойнствата ни. Той винаги е задължителната лъжичка катран в качето с мед, с което често наивно си вярваме, че до безкрай можем да подслаждаме живота си. Той е спасителният диоптър, без който миналото винаги ще ни терзае с романтичните образи за съвършенство и безпроблемност във всичко. Настоящето ще ни стряска с мъгливи визии, сред които тотално липсваме. А бъдещето ни ще се мержелее като пълноводна река, но без брод за нас.С благ, но настойчив глас, приятелят в нас ни шепне, че няма вчера, днес или само утре за духа ни. Той може да витае в клетката на тялото ни, но единствено ние държим ключа, с който да го освободим, за да ни повлече напред. Персоната ти, напомня ни нашият скришен приятел, може да стане богата. Но душата ти винаги ще се лута като немил-недраг сиромах, ако разчиташ на нечие благоволение, а не на своята предприемчивост.
Жените рядко ги интересува самоличността на приятеля в нас и не си дават зор да го разконспирират и опитомят, както те умеят. Но те прекрасно са осведомени за слабостта ни често да другаруваме с чашката, щом ни налегне поредният духовен запек. Още от баба си всяка дама знае, че е по-лесно търпеливо да изчака кавалерът й да се почерпи с няколко питиета. И тогава, без да се налага да стига до рисковани крайности като Мата Хари, без проблем ще научи най-съкровените му тайни.
Поредният мит е, че в природата на мъжкия пол е кодирано от всички аромати на този свят винаги да предпочита вонята на дрождите. Най-тъжната истина е обаче, че дори жената, която наравно с нас се черпи на масата, по-рано да загуби трезвостта си, тя пак ще остане по-трезвомислеща. А най-вероятно, мъжът с чаша в ръка и спорейки до късна доба със себе си, просто се опитва да балансира върху горящото въже на амбициите си да стане персона с главна буква и решаващ фактор на собствената си съдба. Но сред всички тези рискови трикове без подсигурително въже и пред зорките очи на критичната женска публика, той продължава да се надява, че сред нея ще намери своя трети, най-важен и желан приятел.
0 Коментара