Доктор Хари Джентъл е сексолог, аналитик, мотиватор и поет. Той е спорил с Фройд, дундуркал е Кобилкина, бил е в дермална и психическа близост с хиляди знайни и незнайни дами, но като джентълмен винаги премълчава приятната истина. Д-р Джентъл ще съветва читателките и читателите на „Жената днес“ как да подобрят интимния живот и взаимоотношенията си; или как да ги прекратят – в немалко случаи това е най-доброто решение. Понеже това е първото издание на нашата рубрика, все още нямаме читателски въпроси – не че не можем да си ги измислим, но д-р Джентъл е пословично честен, ненавижда лъжата, лицемерието, фалша и преструвките – особено в сърдечната област и слабините!
Нека най-после му дадем думата.
***
Често ме питат – от какво най-вече зависи еректилната функция?
На този въпрос, разбира се, има много отговори, всички до един погрешни, но най-близо до истината е твърдението, че половият член е независим орган на сексуалната власт. Това е нещо, което често повтарям на моите приятели и пациенти. И трябва да ви кажа, че не се срамувам да го повтарям – в тази деликатна област не е грешно да повториш, както е народният израз. Но като казваме „повторение“ или „завторгване“, както е просторечивата форма, трябва да знаем също, че както човек не може да влезе два пъти в една и съща река, така членът не може да влезе два пъти в една и съща вагина. Не ме разбирайте в някакъв вулгарен или промискуитетен смисъл. Имам предвид следното –
всичко тече и се променя, дами и господа, и нищо не остава неизменно.
Всеки един миг от живота си ние изживяваме за пръв и последен път. Това важи с особена сила в интимните отношения. Същото движение, същото докосване, което преди минута ви е качило на седмия левъл на седмото небе, в следващата секунда може да се превърне в нещо като ходене до тоалетна или дори по-лошо.
Но аз се отклоних, а сега говорим за това от какво зависи и от какво виси еректилната функция.
Много е трудно да се каже коя е тази сила, която кара пениса да се пълни с живот. Някои казват, че
това е Бог, за други това е поезията, музиката, любовта…
Много неща могат да придадат форма на члена, но нито едно от тях не е сигурно. (За медикаменти няма и да споменавам, те са от Лукавия и никому не ги препоръчвам.)
В същото време (като говорим за средна статистика при сравнително нормални хора) почти сигурно е, че лошото отношение сгъва члена и може да го увреди до пълно безобразие.
В живота ми има една мрачна страница, за която не обичам да говоря, но по молба на „Жената днес“ се съгласих да я споделя с публиката – за поука и предупреждение, както казал оня репортер, дето пръв писал от руините на Хирошима: I write this as a warning to the world…
И така – пиша това като предупреждение към човечеството.
Това не е притча, а история, писана с кръв, пот и сълзи.
10 години от моя иначе светъл живот аз бях напълно импотентен. При положение, че винаги съм бил вълшебна пръчица за фригидните, опора за вдовиците, утеха за сираците и въобще – радост за всяка домакиня. И днес, вече в патриаршеска възраст, вече преминал билото, в есента на живота си аз съм полово активен, но в ония 10 години бях непълноценен мъж. Тежки времена, както казваше приятелят ми Дикенс.
Ето как се случи това.
Имах бурна връзка с момиче от добро семейство. В началото, разбира се – ягоди, шампанско и хайвер, камбанен звън, небивали сексуални маратони. Това продължи около месец, като в края му аз със свито сърце усещах, че се пресилвам и ще стане някоя трагедия. И тя стана – членът ми отведнъж отказа, при което
дамата на сърцето ми изпадна в див бяс,
нарече ме с най-обидни имена, хокаше ме като наакано дете и настояваше веднага, на мига да възстановя всички функции на органа си.
Опитах да обясня, както обяснявам на вас – това е независим орган, с хокане, клетви и обиди няма да се надигне юнакът балкански, а нищо чудно да заспи задълго – както крал Артур и неговите рицари спят своя вековен сън на британските острови.
И тогава започнаха кошмарните десет години.
Тя не беше лош човек, но просто не бяхме един за друг. Каквото и да направех, тя беше недоволна и постоянно ме засипваше с градушка от упреци и обвинения. Аз я издържах изцяло, чистех вкъщи, миех чиниите, перях на ръка всичките й дрехи,
съветвах любовниците й как точно да я задоволяват –
и твърде сполучливо ги съветвах, но тя пак беше недоволна, защото искаше да я обладая аз. Аз също исках, но членът ми отказваше да работи в такива условия. Лошото отношение го убиваше.
Тук ще отворя скоба за изключително важно уточнение. Това, което пиша, съвсем не е съотносимо към всеки индивид. Има си хора, на които подобно отношение ще подейства стимулиращо. Много зависи от психологическите модели, формирани в детството, по тоя въпрос с Фройд никога не сме се карали. Имах например пациент, чието има лекарската етика ме задължава да спестя, но само ще ви кажа, че човекът се издигна до министър-председател. В детството на този човек майка му и кака му непрекъснато са му набивали канчето. Той ходел да рита футбол, хулиганствал, бил лидер в махалата, но като се прибере вкъщи – ела ми тука, сине майчин, дай да ти подпаля задника непослушен! Този модел се запазва в зрелите му години и той непрекъснато търси жени с такъв профил – като майка му и кака му. Хем търси такива жени, хем го угнетява мисълта, че през деня е бабаит, а вечер – нещо друго. С моите консултации аз му помогнах да се приеме такъв, какъвто е – и оттогава започна шеметната му кариера. Затварям скобата.
И така с моята пагубна любов се измъчвахме дълги години,
но не можехме и да се разделим – правихме много опити. В мигове на просветление и отчаяна близост се държахме за ръцете, плачехме и се молехме смъртта да ни откъсне един от друг. Най-накрая това се случи – тя умря от злоба и изтощение.
И кошмарът свърши. Аз уважих най-добрата й приятелка и животът започна отново. Въздухът се изчисти, мракът се разпръсна и над хладното гробище изгря светъл пролетен ден.
Това беше най-печалната страница от моя живот и се радвам, че я затворих завинаги. Не го пожелавам никому и нека моят опит послужи за поука и предупреждение.
Очакваме вашите въпроси, препоръки, възторжени отзиви и яростни критики на познатите адреси.
0 Коментара