Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка: Веско Николов
Николай Герев е основател на сдружение „Един живот“, благодарение на което десетки хора с увреждания са успели да се изкачат високо в планината. По професия е кинезетерапевт. На 19 години започва да обикаля и помага на домове за деца и младежи с умствена изостаналост. През 2016-та година благодарение на него за първи път мъж в инвалидна количка изкачи връх Мусала. А през 2017-та благодарение на Николай и негови приятели деца с двигателни проблеми направиха поход Ком-Емине.
Защо се съгласи да участваш?
Защото е важно да говорим и виждам смисъл в това, което екипът на „Кожа“ прави. Принципно не обичам да говоря за себе си, не заради срам или притеснение, а по-скоро, защото вярвам, че делата на хората трябва да говорят сами за тях.
Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имал ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
За съжаление, не мисля, че отделям достатъчно внимание на тялото си. Чувствам се добре в него. Не съм имал особени проблеми с него, освен един дребен здравословен проблем, но дори и с него се разбираме добре. Може би едно от нещата, които, ако имах възможност, бих променил, е да кача малко килограми и да стигна заветните 90. Не съм от хората с голямо самочувствие. Чувствам се добре, чувствам се значим, чувствам се полезен за мен и хората около мен, но в същото време гледам да не си го натяквам сам и да не си създавам излишно приповдигнато отношение към мен самия.
Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Да си мъж за мен не е полов белег или разделение, а начин на поведение. Начин на отношение към околния свят. Да си мъж означава да бъдеш премерен, отговорен, силен. Да можеш да поемаш отговорност за действията си и да носиш последствията от тях. Да знаеш какво искаш и да имаш ясна идея как можеш да го постигнеш по честен, отговорен и трудолюбив начин. Винаги гледам другите около мен да си имат всичко. Поставям техните нужди пред моите.
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Един от най-големите ми страхове в последно време е предателството. Искрено ме плаши мой близък да ме предаде. Плаши ме идеята доста хора да се обединят около някаква кауза, която в крайна сметка да не бъде реализирана заради предателство. Имало е моменти, когато се захващам с нещо и стигам до там да си кажа „дали има смисъл да продължа, след като виждам, че някой дори и без да иска или да го осъзнава, ме предава“. Скоро имах даже ситуация, в която бях на ръба да кажа – „стига ми толкова, предавам се …“, но в крайна сметка винаги след глътка въздух, осъзнавам, че е много по-важно да продължиш.
Какво за теб означава психично здрав човек и какво означава „луд“?
Като луди хора мога да определя приятелите ми, които са готови да откликнат на всяка моя щура молба за помощ. Моята дефиниция за луд човек е някой, който е склонен да направи нещо, съзнателно пренебрегвайки себе си, за да направи щастлив някой друг. Надявам се да има много такива хора около мен, които да попадат под моята дефиниция. Сигурен съм, че много хора виждайки това, което правя, мислено са ме наричали “луд”. Отдавна не ме интересува хорското мнение.
Цялото интервю прочетете в „Кожа“
0 Коментара