С последен поглед пред огледалото репетирам първия си за пред тях. Очите са леко свити, перчемът е небрежен, лявата вежда е леко вирната. Да можех да я оближа?! Дрехите сигурно са важни, но аз вече само спортно ходя и дори значимостта на този експеримент няма да ме принуди да обуя панталон. Все пак, мисля си, те основно от кръста нагоре ще ме виждат, а ако дойде време да ме видят и по-надолу, точно пък панталонът няма да ги интересува особено. Обувам къси гащи. От ноември до март съм се свирал в крачоли и сега свободата около коляното ми е важна. Освен това и Той така ходи. Постоянно. И постоянно му връзва. А хем е по-стар от мен, хем и не му отиват толкова. Как „кой?“. Той! Апологетът на инакоженството. Изгнаникът на духа. Хаджията на тялото. Ханджията на бялото. Моят моментен идол.
Чарли Харпър. По баща Шийн.
Това, което се каня да правя, впрочем същото, което без успех правих и снощи, в името на текста, на експеримента и на моята мъжка дума към главната женска редакторка, е да бъда за малко а ла Чарли Харпър. Малко, колкото ми е необходимо, за да ковна нещо за една нощ. Предполагам, главната редакторка знае, че това хич не е типично за мен, и понеже съм сигурен, че преобладаващо тя е един доста добър човек, не мога да разбера защо ми го причинява. Сигурно защото се съгласих. Сигурно защото на нея никой не може да й откаже. Дори и един текст. Дори и една нощ. Дори и две. Но не повече. Решил съм го – ако и тая нощ не стане, край!
Карай, какво толкова, казва пък тя, когато по-рано днес й споделям тревогите си. Щом не става – не става. Просто не си такъв, ти си различен, просто не си за тая работа.
А аз най-мразя някой да ме подозира в различност. И в работа.
Затова цвъквам по малко парфюм
зад ушите и отварям решително външната врата. Къде? Ема ме хваща за крака. Работа, тати, отговарям. Приятна работа на малката ти работа, казва жена ми, и двете остават вътре, затварят вратата, а аз оставам навън. Жена ми е наясно и това прави ситуацията дваж по-абсурдна. Триж, задето няма нищо против. Без да е споделяла нещо подобно за себе си, твърди, че не е нормално за 15 години брак един мъж да не почувства нужда да щипне нещо нощно встрани. Стига да е еднонощно, не само, че не вредяло, а имало дори целебен ефект. След изневяра мъжът е едновременно доволен от живота и виновен пред жената си. И съответно
е склонен да бъде мъдър и мил
Та така. Работа. На път за там си играя с мисълта, че това е работа. Все пак, ще ми платят за нея. Това май ме прави професионалист, нали? Аз съм професионалист. А професионализмът дава увереност. Нуждая се от увереност.
По-горе не лъгах. Действително, женен съм за нея последните 15 години, а съм правил секс само с нея последните 35. Навърших ги скоро. Детето ни е на 7. И вече прилича на мен. А аз съм готин, не съм някой сухар. Не спортувам, но паласки не ми висят, нито коремът ми виси, нито нещо под него. По-висок съм от повечето хора. Попрошарен съм също, но не е зле. Пуша и пия. Понякога и се бия. Понякога побеждавам. Разполагам с достатъчно пари, за да не завидя, когато на светофара до мен спре джип с джентълмен. Разполагам и с достатъчно свободно време, за да ми завиди на мене той, че няма кога като хората да си го покара даже. Имам си и приятели, които действително са ми такива. Въобще, всичко ми е на 6 и съм си абсолютно нормален пич отвсякъде, макар че щом изпитвам нужда да убеждавам някого в това, значи все в някого се прокрадва така едно съмнение. В мен също.
Добре, моногамен съм.
Е, и какво? И моногаНен също. Дори жена ми се казва Гина. Галено от Гергина. И ми е единствена. И ми стига. С някои мъже обаче, оказва се, не е така. Една жена на тях им стига, само ако е за една нощ. За другата нощ им трябва друга жена. Често за трета им трябват две. На мен това ми се струва самоубийствено пилеене на емоции, енергия, време, пари. Почвам да подозирам, че именно заради тая моя особеност, а не заради неподражаемия ми стил, главната ме кара да правя всичко това. Заради една друга гледна точка към един и същ гледан хоризонт. С единствената й сугестивна цел да добави още няколко броя тираж от малцинствата. Мъжките моногамни малцинства.
Пристигам, паркирам, спирам. Снощи бе дискотека, днес е бар. Казва се G-spot. Препоръчан е от приятел. Аз не съм много и по баровете. На бар се ходи, за да набараш нещо. Пиенето е за отплата, че ползваш мястото, и за оправдание, че стоиш вече час на стол, без да правиш нищо. Пушенето пък е, за да са ти заети ръцете с нещо и добре, че тук се пуши.
Нервен съм и май се потя
До последно се чудих как най-лесно да се сдобия с Уан Найт Стенд Експириънс. Мислех да пусна една обява, но ми се стори отчаяно и фалшиво. Не съм свалял жена близо 20 години, а онова лято на морето бях много млад и много пиян. Не мога да се подмладя, но мога поне да подпийна. Пия водка, паля цигара, плъзгам поглед. Рано е и е рехаво, но така човек по-лесно се ориентира. После в тълпата се виждат само крайници. Веднага регистрирам две женски. Нито една от тях не ме регистрира мен. Рагистрирам обаче и един мъж. Двамата с него ги гледаме. Те пък се преструват, че не ни виждат. Сега трябва май да направя нещо. Докато измисля какво, го прави той. Казва на бармана да им налее питие. Те казват на бармана да им запали цигарите. Мъжът е смутен, но става и тръгва към тях. Те са студени, стават и тръгват към тоалетната. Той ме поглежда, за да види дали не се е изложил. В тоалетната, навярно през смях, правят оценка на честта си и разбор на ситуацията. После излизат и едната от тях, вече с новото си питие, тръгва към неговата маса. На неговата маса обаче него го няма. Унижен или отегчен, тръгнал си е.
Трагедията в общуването е разминаването, породено от крив закон за движение по половете (ЗДП). Решавам, че в един опростен и уреден свят, двата пола ще имат по една червена лампичка и когато се пожелаят един друг,
лампичките ще светват едновременно
Обратно на закона за движение по пътищата (пак ЗДП), където участниците се движат безопасно вдясно, непрестанно се разминават и чакат указателна пресечена маркировка, за да си навлизат в платната, в един опростен и уреден свят, още като я мернеш как свети в насрещното с крушката, въртиш лево и й влизаш челно. Коя жена иска да избегне подобно влизане? Но както не ги бива в кур-муването, така не ги бива и в общуването и повечето жени по инстинкт стъпкват крачната. А повечето мъже се оттеглят вкъщи и по неволя дърпат ръчната. После и двамата ги е яд.
Но ги е яд поотделно
Гледам и нея я е яд. Мен не ме е. Чуждият провал винаги се отразява добре на личното самочувствие. Взимам си чашата и с леко полюшване сядам при тях, без дори да съм ги почерпил. Много уверено и малко нахално ги питам имат ли огънче – най-старият полов въпрос, след който всичко вече е ясно. Споглеждат се. Имат огънче. Естествено, че ще имат. А ще ми молят бармана…
По всичко личи, че са си взели поука и свалката тръгва съвсем естествено. Говорим си, чукваме чаши, палим цигари… Има огънче. Чудя се само накъде да се разгори. Хич не ме вълнуват и двете, но имам норма, имам и краен срок. Едната изглежда по-добре, другата изглежда по-лесна. Изборът е съвсем естествен. Каня по-лесната на танц. Танцът е много важен, защото е най-безобидният начин да сгащиш някоя насаме. Това, че не съм много в час с практиката, не означава, че не съм учил теория. Номерът на мъжа с жените е като номера на вълка с овцете –
трябва да отделиш една от стадото
Иначе общият овчи инстинкт надделява над личния им полов и другите могат да й влияят. Не от добри чувства, естествено, а от женска злоба и завист, че никой не е отделил тях. И от страх да не се девалвира вулвата. Според стар заговор вулвата не трябва да се дава лесно, защото жените само нея имат за даване, а мъжете само нея искат за взимане. И ако успяват да я получават лесно без прилежащите й обвързвания, обети и бракове, то обвързвания, обети и бракове просто няма да има. А това би било пагубно за жените. Затова всяка, която дръзне да девалвира вулвата, се зове курва.
И жените внимават да не са курви
Поне пред приятелките си.
И тази внимава, но приятелката й, бидейки също отделена от стадото, вече е привлякла вълк и изглежда се интересува само от него. Така че ние си денсим. Порядъчно сме пияни и танцът все повече заприличва на претърсване. Говоренето е важно, защото сваля напрежението и аз й говоря. Всъщност, шептя. Това, дето й го казвам, не му отива да е на висок тон. На смеха й обаче му отива. Чувам смеха й и усещам дъха й. Не е точно мой тип дъх. Цялата не е мой тип. Моят тип сега спи. Но професионалистът няма тип, има мишена. Когато излизаш с писател, ти не си тип, ти си прототип. Или история. Надявах се, за разказване. Оказа се за премълчаване… Но ще я разкажа накратко. Все пак.
Всичките ритуали, стратегии и подготовки, цялото епично епилиране, парфюмиране и дезодориране, цялото пилеене на време и пари, на думи и цигари, на нерви и пот се прави, за да се излееш от една жлеза в едно балонче, да отметнеш една бройка в едно тефтерче и да се похвалиш пак пред едни приятели. Ако нямаш тефтер и приятели, всяка ленива чекия върши повече работа. Мъжката митология твърди, че сексът с непозната е най-якият секс на света.
На мен дори не ми стана
Не съм импотентен, не съм и свенлив. Не съм и чак толкова придирчив. Ми какво тогава, бе? Ми ето какво, бе:
Сексът за мен е важен. Харесва ми както същината, така и увертюрата. Харесва ми финалът, но ми харесва и отвъд него. Някои въздъхват и заспиват. Аз я вдъхвам и застивам. Да заспя след секс е като да се оригна след хранене – не че не бих го сторил, но просто нямам нужда. Храня се бавно, с наслада, затова нямам киселини. Сексът с непозната е фаст секс. А фаст сексът е като фаст фууд. Бързо те засища и бързо те подува.
Обратното на фаст фууд е гурме.
Обратното на фаст секс е любов
Гурмето и любовта са за познавачи. За тях трябва старание, способности и творчество. Изискват отдаденост, фантазия и фино съчетание на редки съставки. Изискват голямо търпение за приготовление и достатъчно време за консумация. За тях е най-важен детайлът, букетът от аромати, тънкият послевкус. Отлежалостта. Припряно гурме няма. Има млада любов, но зрялата е много по-осъзната и чувствена. Обратното на гурме се нарича кюфте. Обратното на любов се наричаше Лили.
Лежах до Лили. Хрумна ми поне да я лижа, но не посмях. А много обичам. Но как да лижа Лили, която си ляга с мъж първата нощ? Та само този месец дотук нощите са 20. Иначе Лили се стара. Дори ми се стори някак хубава. Но не ми се стори моя. С моята имам история, имам спомени. Знам в какво настроение е само по малката вена на слепоочието й. Знам как спи и как се събужда.
Знам как сутрин мирише на сън
Знам, че когато лежи в поза на ембрион, аз не трябва да бързам, а първо трябва да я износя. Знам, че когато я близна нежно по мекото на ухото, тя ще изстене, а когато й бръкна с пръст в задника, просто ще го поеме. А Лили подскочи, нарече ме изрод и си тръгна, с което веднага ми стана по-симпатична, защото нямаше да я понеса до сутринта.
До сутринта лежах сам. Питах се дали не се самонавивам да мисля по този начин, само за да оправдая засечката. Дали не си търся извинения. Дали ако го бях вдигнал, щях да я изчукам и щеше да ми хареса. И щях сега да пиша ода за Лили. Може би. Но надали.
Опознай добре една жена, казва Уайлд, и си ги опознал всичките. Не ми пука, че е гей, и че може и да греши. Познавам добре една жена и нямам време да опознавам всичките. А бързото библейско познаване не ми го дига.
Така че, сори, мила ми редакторке!
Ти беше права.
Не става.
0 Коментара