„Затуй съм бела-червена…“, казва хубавата мома в една народна песен. Какво ще стане, ако разчетем буквално това „бела-червена“? Всъщност кожата ви може да е безжизнено бяла с болезнени червени петна. И с нея никак да не върви да се хвалите. Ясно е, че става дума не толкова за цветове.
Внушението е за нещо свежо и сочно, за нещо, от което лъха на здраве и младост. Има един термин от ботаниката, който според мен много точно изразява това внушение. Тургор!
Разбира се, думата е неблагозвучна и не става за употреба в мерена реч. Но си струва да поразсъждаваме върху нея. Тургорът е състояние на клетките, тъканите и органите. Ще го видите и пипнете в идеалния му вид, ако след обилен майски дъжд отскубнете от зеленчуковата градина репичка или марулка. Ако в разгара на лятото отбрулите от овощното дръвче ябълка, напращяла от сокове. Намаленият тургор означава едно – спаружване, сбабушване. По пазарските сергии всеки е виждал как зарзаватчиите пръскат с шишета стоката си, за да спасят тургора й.
На растенията им е лесно. Поливаш ги с вода и те набъбват, опъват се, постигат своя тургор. При хората не е точно така. Може по цял ден да се наливате с горнобанска, хисарска или чешмяна вода и пак лицето ви да изглежда като вехт пергамент. Преди години в нашия офис имахме една млада колежка. Носът й беше несъразмерно голям и месест като камба. Краката й бяха възкъсички. Обличаше се натруфено и безвкусно. Но имаше забележителен тургор – дар божи. И то дар опасен, който възбужда първични щения и внезапни изблици на мераци. И ние, всички мъже се стремяхме, къде съзнателно, къде не да се отъркаме о нея, да я пипнем или целунем.
Тургорът е мощно оръжие
в състезанието за мъжкото внимание. Той обикновено се предлага на силния пол с гарнитура от отлично настроение и весела закачливост. Затова, дами, бъдете бдителни, ако съперничките ви изглеждат като току-що изскубнати репички след майски дъжд. И още нещо – тургорът е мощно, но не и непобедимо оръжие. Защото често в живота той е свързан с лекомислие, оскъден духовен опит и недоразвит интелект.
Непрекъснатото глуповато кикотене може да бъде парирано чрез умния и изтънчен смях, лъскавият похотлив поглед – чрез топлината и дълбочината на две хубави очи. Пак преди години в същия офис имахме и друга колежка. Тя не беше красавица и сексбомба, но чертите на лицето й бяха приятни, а фигурата й беше фина. Кожата и обаче нямаше лъскавата опънатост на кюстендилска ябълка. Колежката беше умна и кадърна в работата си. Имаше интересно чувство за хумор, а сърцето й беше добро, отворено за дертовете на другите.
Но… 24-25 дена от месеца тя беше намусена, кисела и сприхава, а шегите й бодяха като губерки. В слънчевите си 5-6 дни колежката ни привличаше като магнит, ние се чувствахме почти влюбени в нея и не обръщахме никакво внимание на мис Тургор. Лесно е да се дават съвети. И все пак нека го кажем: рецептата е – повече усмивки, повече приветливост, повече настроение.
Кожата на лицето в голяма степен е огледало на емоционалното ни състояние. Неслучайно много писатели твърдят, че най-красивото нещо на света е влюбената жена. Ще добавим обаче: ако влюбването не е проядено от болезнена ревност, завист, омраза към конкуренцията.
Усмивки, настроение, любов… добре.
Но ето, че късметът и щастието упорито ви подминават. Животът ви притиска, нещата вървят назад, а сълзите напират въпреки желанието ви. Нали и това се случва. Паднали сте сякаш в черна дупка и имате усещането, че никога няма да се измъкнете от нея. Тогава на помощ трябва да дойде едно нещо, което като модерни хора все повече трябва да овладяваме. То се нарича автотренинг. Чрез него може и да не достигнете до конкурса „Мис Тургор“, но във всички случаи ще подсилите чара си. Победите ли мрачните си мисли чрез автотренинг, ще си дадете реален шанс утре птичето да кацне на рамото ви и да удари звездният ви час.
0 Коментара