Хайде да си поговорим за изневярата.
Естествено, темата е стара-прастара, хората са писали, та са се изписали по въпроса и аз едва ли ще добавя нещо невиждано. Захващам се по лични подбуди – кръшкането определено ме влече, а пък от 4 години спя само с една жена. Това е нещо като феномен и гарантирам, че ми е за първи път от 1992 година насам. Така че примерите от личния ми живот, които ще дам по-долу, се отнасят към едно съвсем друго време, друг живот и друг човек.
Едни хора броят за изневяра интернет кореспонденцията с „чуждо“, други казват, че можеш да правиш всякакви работи, важното е да не изневеряваш духовно, иначе няма проблем. Аз мисля, че няма какво да се обсъжда това и да му се търсят приемливи граници.
Някои жени пък не броят френската любов за изневяра
и си я практикуват многопрофилно и с най-чиста съвест. Въпрос на гледна точка, аз трудно го възприемам, но уважавам чуждото мнение. Даже веднъж го уважих това мнение ето как.
Вече е минало доста време и мога да разкажа, с извинение към участниците. Бях женен тогава, а жена ми беше на около 500 км. Някаква госпожица, в известно отношение интересна, взе, че остана да спи у нас. Говорихме си за поезия и за разни възвишени неща и тя прецени, че съм много надарен умствено младеж. В знак на признание към качествата ми тя ме целуна по копието, после пак, и то с плам, с желание, въобще доста добре се получи. Обаче като поисках да я пронижа в светая светих, тя категорично ми отказа. Реших, че е по биологични причини или нещо от сорта, но не! Работа се прецака в нравствено отношение!
– Не искам, приятелю, да нараня един човек! – точно така се изрази госпожицата.
– Тоест как така не искаш да нараниш един човек? – потресох се аз, губейки всякакви параметри и острота на оръжието. – Че тоя нещастен човек, ако беше видял какво направи преди малко, вече да е смъртно ранен и погубен отвсякъде!
Впрочем по друг някакъв начин го казах, но в този смисъл, не помня точните думи.
– Не, не – държеше си на своето госпожицата. – Френската любов не се брои, това не е изневяра…
Тогава бях почти дете и още се впечатлявах от такива теории. Във всеки случай мисля, че подобен мироглед има за цел само едно – до оневини тоя, дето кръшка, и толкоз.
Ама както бях дете, така си и ги вършех някои неща, без да се считам виновен. Ожених се на 20 г. и още на първия месец не само че я свърших тази глупост, ами и ме изловиха (това е съвсем друг случай, нищо общо с гореописания). Скандал, сълзи, проблеми… Чак се разсърдих, че се прави на проблем такова нещо, но малко след това ми го върнаха (как звучи в тоя контекст „да ти го върна тъпкано“…) и аз побеснях. Направо измъчих момичето, а не ми хрумна, че аз самият си бях виновен. Това е интересна работа. Много хора обичат да си „освежават“ връзката, но когато партньорът се окъпе в тая свежест – готов проблем.
Това върви повече при мъжете – щото са силен пол и много жени са зависими финансово, социално. Тъй че какво да ви кажа – и жените трябва да си намерят начин да държат в зависимост склонните към кръшкане и други грехове. За да потискат тия им склонности. Просто защото някои някои хора – независимо дали обичат истински – са по-глупави от другите. Като мен – аз и досега не мога да се отърва от желанието да се вмъкна навсякъде, където ме пуснат. Да се докажа. Да победя. И така нататък – глупости колкото искаш, обаче – натура. За такива като мен трябва контрол – на каишка и под чехъл. Може да е назадничаво, ама друг начин няма.
Не вярвам, че човек приема изневярата искрено и без да се тормози. Може да си наложиш да не реагираш, може да се правиш на широко скроен и тям подобни. Но отвътре ще те яде.
Или трябва да се оплетеш в сто лъжи, или да нараниш човека до себе си. Ако можеш да живееш в лъжа, действай. Аз не мога, но виждам, че хората се лъжат за какво ли не, тоест не е кой знае какво. Здравословно е, казват хората, да си лицемерен дори в най-интимен план.
Зависи какво разбираш под интимност.
0 Коментара