Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Д-р Пламен Димитров е психолог с над 37 години клинична практика. Председател е на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България от 2001г. до 2019г. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организазионното развитие и социалната промяна.
Защо се съгласи да участваш?
Помислих си, когато ми предложи, че ще е полезно и приятно преживяване. Всъщност, прегледах някои от интервютата, публикувани по-рано и си казах: „ О, я да видя какво ще стане, ако и аз се позамисля и разприказвам малко по подобни теми“. А по-сериозно, наистина ценя това, което правите в КОЖА.
Какво за теб значи да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Реализираният мъж е вече мъртвият. Докато е още и наистина жив един мъж – където и да се намира – пред него има по ред био-психо-социални причини безброй несвършени дела и недоизживени любови. Колкото по-рано го осъзнае един мъж, толкова по-добре е за него и за хората, на които държи. Смятам за един от основните критерии за зрелост и при мъжете, и при жените – способността им честно да тестват реалността и да живеят в нея въпреки това, каква е тя и как те искат да я променят. Мисля, че съм от тази порода мъже – никога не ми стига реализацията в работата и в любовта.
Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелствата около теб?
Ще те изненадам ли, ако ти отговоря с една-единствена дума? Автентичността. И по-скоро постоянното й търсене в преживяванията, поведенията и взаимоотношенията ми с другите. Изключително дискомфортно, но и най-смисленото човешко страдание, за което съм признателен във всеки един момент. Нищо друго не е по-важно в един жизнен път от автентичността ни в него. Вярвам от опит и във валидността на казаното от Зигмунд Фройд по този повод. Да, да си честен със себе си е едно наистина добро упражнение.
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш със страховете си и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Нищо човешко не ми е чуждо. Страхувам се, например, от безсмилените страдания при умирането. От загубите – на хора и на капацитет. От самозаблудите. И от много други неща, от които се страхуват хората на 62 години. Поне веднъж месечно през последните 37 години си говорим именно за това, как да се тревожим правилно в личния и професионалния си живот, с моята супервизираща терапевтка във Великобритания. Нали затова избрахме преди близо 40 години да се занимаваме с екзистенциален анализ. А в него куражът да се страхуваш градивно е основен работен инструмент.
С какво асоциираш понятието лудост? Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея? Какво означава за теб да си психически здрав?
Тъй наречената „лудост“ е опит , за съжаление, не винаги сполучлив, за психична самозащита от непоносимата, понякога брутална екзистенциална реалност. Първите истински срещи с ненормалността имах като студент по медицинска психология благодарение на проф. Васил Милев и доц. Мечков, които ни срещаха с по няколко психиатрични пациента дневно. Да си психически здрав е да си спонтанно и устойчиво способен да се наслаждаваш на живота, да си продуктивен и да отстояваш и на неизбежните неблагоприятни фактори в него. Да откриваш смисъл и в страданията.
Какво ти коства грижата за психичното здраве за другите от гледна точка на твоето собствено психично здраве?
Уча и непрекъснато се обагатявам от всеки с когото се срещам професионално. Всеки човек, и в здраве, и в болест, е уникална Вселена. А задачата на психотерапията е да направи хората по-свободни и неповторими. Да се грижиш за това означава ежедневно да си напомняш колко отговорно е това, с което си изкарваш хляба.
Ако трябва да нарисуваш диаграма на мотивацията си от началото на професионалния си път до днес, как би изглеждала тя? Къде са спадовете и къде пиковете? Как се грижиш за това, мотивацията да не те напусне?
Представете си експоненциално нарастваща крива. Напомням си, че потребностите от компетентност, свързаност и автономност при човека нямат таван на насищане. Колкото повече, толкова повече! Много полезно е всеки ден да правиш нещо за първи път в живота си. В професионална практика като моята това е не просто възможно, а задължително. Има изненадващо добър ежедневен ефект върху мотивацията ми за работа и промяна.
Какво те изкарва извън кожата ти?
Посредствеността и несправедливостта, представящи се и днес за норма. Човешката глупост понякога също. Определено тя е по-безкрайна от Вселената, както е казал някога Анщайн. Усмихвам им се понякога със здраво стиснати зъби и продължавам по пътя си, припомняйки си, че и в страданието си човек е способен, даже отговорен, да открива смисъл.
Кажи ми 3 (5,10…) неща, които правиш, за да те накарат да влезеш обратно в кожата си и да се почувстваш добре там.
Да, имам няколко проверени в личния и професионалния ми опит добри практики.
Бих започнал първо с простотата. Животът трябва да се живее естествено и простичко. Старая се, например, да не правя от мухите слонове, но и да се възхищавам и радвам на малките неща. Малкото често е повече! Маловажните неща обаче не си заслужават големите ни тревоги. С годините се научих да се тревожа правилно. А и внимателният анализ при повечето хора ясно показва, че 95% от тревогите се оказват напразни, колкото и време и енергия да сме им отделили. В този смисъл, постоянно очаквам най-доброто и съм в подготовка за възможно най-лошото. И в това няма нищо сложно. Въпрос на издръжливост. Пардон, сега му казват ризилиънс.
На второ място, напомням си колкото мога по-често (медитирам ежедневно по 15-20 минути), че щастието не идва нито от предметите, нито от постиженията и отношенията, а извира само отвътре, ако му даваш възможности тук и сега. и след малко. Тук и сега е реалното време, в което сме живи. Няма минало и бъдеще, а само памет и въображение, които ги конструират спонтанно и креативно тук и сега в зависимост от състоянието на текущата ни психодинамика.
С годините разбрах, че здравето във всичките му измерения е изключително важно и си заслужава да му отделяме повече грижи и внимание от най-ранна възраст.
Самопознанието също. Колкото по-добре се познаваш, толкова по-качествено, по-смислено и по-отговорно живееш.
И какво друго? А, да! Да обичаш решително живота. Всъщност, с това трябваше да започна. Това правя, за да се чувствам добре в кожата си.
Защо да бъдеш в тялото си е най- хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Ние сме най-автентични и най-себе си именно в и чрез тялото си. Тялото ни всичко помни и никога не ни лъже. Ако умеем да поддържаме добра и грижовна вързка с него, разбира се.
Цялото интервю ще намерите в Проект „Кожа“.
0 Коментара