Твърдят, че някога действително било по-просто да се живее. Хората не само че не били обременени от диктата на техническите постижения, но и със завидна лекота се ориентирали кое в поведението им било обществено допустимо и как да прикриват забежките си, без да се забъркват в главоболни глупости. В простия патриархален свят мъжете отрано усвоявали техниката как да са официални съпрузи и в същото време скришом да се тешат с неофициални ласки. А когато на жените домакинството им дойдело в повече, те мъдро отдавали изсушената си душа на този, комуто са се врекли до гроб, и напращялото си тяло на другите, призвани извън венчилото да им доставят забранени от олтара удоволствия. Но никога не бъркали едното с другото. Днес нещата са доста по-объркани. Повечето хора не бързат да се титулуват като съпрузи и предпочитат свободните от всякакви ограничения отношения от типа „дойдох, получих и си тръгнах“. Имаме всички основания да предполагаме, че в скоро време по света няма да има нито един професионален съпруг. Настана истински хаос. Жените вече забравят обикновените и разбираеми за всеки категории „мъж-любовник“ и в разговорите помежду си жонглират със странни условни термини: „приятел“, „любим“,„един стар познат“ и т.н.
Може би те интуитивно умеят да се ориентират в нюансите, но за мъжете разликите остават загадка.
Съвременният мъж може да е по-напредничав от прадядо си, но продължава да се разпъва върху голготата „съпруг-любовник“. Извън неприятното усещане, че върху главата му се кипрят клонести рога, всеки трезвомислещ индивид никога не е спирал да се пита какво всъщност отличава единия от другия. И остатъците от интуицията му подсказват, че в ролята на втория май има доста повече предимства. Любовникът например не обсипва с клетвени обещания за нетленна любов и вярност поредното си завоевание. Защото като всеки обръгнал от политиката гражданин знае, че никой не вярва на предизборни обещания.
Любовникът никога не страда от липса на самочувствие.
Той е избран за утехи и забавление, но не защото дамата е физически и психически блуждаеща свободна валенция, а защото е предпочетен пред „онзи кон с капаци, дремещ у дома пред яслата на телевизора“. Откроява се с всичко онова, което брачният й партньор няма, не може или не умее да й даде. А в повечето случаи просто й е втръснал.
Любовникът е освободена от предразсъдъци особа. Не го вълнува, че заради него семейните проблеми на партньорката му още повече се задълбочават. Но и не се възприема като панацея за трайното им решаване. Не го терзаят въпроси за преходността на връзката му, нито пък е длъжен да крои сложни планове за бъдещето. Любовникът е волна от задълженията персона. Срещите му с дамата са единствено резултат от призивите на либидото му. След което може да си тръгне по всяко време накъдето му видят очите.
Той няма отговорности, освен да бъде точен при повикване
и да изтърпи задължителната прелюдия от оплаквания за тъпотиите на съпружеството. Затова пък са му позволени и простени куп простотии, за които всеки официален мъж би платил най-малко с главата си.
Но вероятно най-същественото предимство на любовника пред съпруга е степента му на информираност.
А информацията, дами и господа, в наши дни е всичко. Далеч не е случайно, че в почти всички вицове фабулата се върти именно около измамения съпруг и шавливата съпруга. Както винаги, мъжът неразумно се прибира по-рано от командировка, без да подозира, че в гардероба се крие голият любовник, пращящ от достойнства. Последният може нервно да се гуши между закачалките, но и волно да ехидничи. Защото знае десетки пикантни подробности за рогоносеца.
Знае, че се храни като прасе, без да е ял на масата му.
Знае, че никога не вдига тоалетната чиния, без да е надничал зад завесата на душа.
Знае, че рядко му пускат аванта в кревата, защото устата му мирише на кочина. А и че гордостта му е миниатюрна.
Знае, че дори някоя вечер даму се отвори парашутът, това е била мимолетна физическа милостиня. Защото духом дамата е останала твърдо притежание на Другия, който единствен я докарва отвъд портите на блаженството.
Съпругът най-често даже не подозира, че неговият дубльор съществува. Нито пък, че е толкова осведомен за навиците му. И че недостатъците му са повод за доста солени шеги по негов адрес. Или пък, че с любовника си съпругата му твори подвизи, достойни за порно-Оскар.
По всяка вероятност, разбира се, любовникът също има куп кривици, но законният никога няма да научи за тях.
В цялата привидна идилия на любовника, както винаги, има няколко съществени условности. А те няма как да не
вгорчават легендата му като неотразим и неповторим самец.
Дори най-успелият любовник знае, че задължително е поредният. И че рано или късно ще се влее в армията баджанаци, която става все по-многобройна. Само дето самолюбивата му природа в един момент можеда се окаже несамодостатъчна. Нещо дълбоко в него ще започне да се досеща, че колкото и да твърдят, че е уникален, всъщност е лесно подменим. Дори без предизвестие. А даже Казанова повече е милеел да бъде признат като психически безценен, вместо да го възприемат само като един физически надарен екземпляр. Утешителното донякъде е, че ако е дванадесетото завоевание на дамата, любовникът ще има предимството да бъде осведомен за предшествениците си. Така, както единадесетият е бил в час за съществуването на десетимата преди него. И дори може да научи някои пикантни подробности за тях.
Но разяждаща блясъка на мъжкото му его е мисълта, че
никога няма да знае кога ще се появи тринадесетият и с какво ще го превъзхожда.
На дъното на йерархията, естествено, винаги ще бъде съпругът. Този, който няма представа какво е действителното положение и защо скалпът му продължава да го сърби. А както е известно на всеки мъж, преживял водевилната драма „брак-развод“, проблемът не е в излишъка на калций, а в рецидивите от дамгата, която носи, след като се е врекъл да бъде нечий съпруг. Защото по условие се е нагърбил с всички негативи, с които съвместното ни съжителство като полове е обременено в тази уж почтена и предпочитана от обществото ни роля.
Всеки мъж в битието си на любовник задължително също къта своя негласна класация на интимните си постижения – по реда, възрастта и уменията на покорените от него дами. Неизбежно е попил стотиците техни действителни или измислени истории, задъхано споделени под чаршафите. В този житейски каламбур той е нещо като микс от креватни приключения и комични ситуации, от неочаквани признания и още по-неочаквани финали. И с времето му става все по-трудно да се самоопредели като наистина свободна личност.
Любовникът отдавна е установил, че идеалната любовница е семейно ангажираната.
Тази, която винаги тайно, но трескаво поглежда часовника си, стриктно спазва законите на конспирацията и дори на върха на оргазма не престава да мисли как да съчини по- правдоподобно алиби за поредното си закъснение.
Тази, пред която е достатъчно само деликатно да мълчи и да преглъща, докато тя повръща шлака от семейните си огорчения. И да се прави, че не забелязва как всъщност хули целия мъжки род като неможещ и излишен израстък на цивилизацията.
Тази, която не го кори, че не е изхвърлил боклука, пак е закъснял да вземе децата от градината и печели по-малко от един просяк.
Тази, която само в извънредни случаи се събужда с него в леглото.
Но най-странното е, че дълбоко в себе си дори най-големият и безцеремонен ловец донякъде е солидарен с дереджето на съпруга-ливада. Защото няма начин да не си дава сметка, че утре той ще е поредният експонат в нечия женска колекция. И има доста сериозни основания да подозира, че никога няма да бъде най-ценният трофей във витрината на нежните ловджийки.
Не че ако е въпрос за бройката, той няма с какво да се похвали. Неусетно любовникът става събирателен образ на жените, с които е бил. Докато си е въобразявал, че ги покорява с мъжката си неотразимост, в крайна сметка те го превръщат в свой покорен инструмент.
Рано или късно той проумява, че дамите в суетната му колекция нямат нищо общо с класическите литературни жертви. Защото нито са невинни и прелъстени, нито пък като мадам Бовари ще се втурнат да тровят, когато са изоставени. Те отдавна до съвършенство са овладели хватките на играта и сами решават кога да се спусне завесата на поредния спектакъл. И какъв да бъде финалът – драма, комедия или фарс.
Нека предположим, че се е случило немислимото. Хладнокръвният любовник истински се е увлякъл по някоя дама. Внушил си е, че именно тя е еманацията на всичко онова, което трескаво е търсел под полите на предшественичките й. С чар и всеотдайност той успява да я накара вече да не бърза да се прибира при официалната си половинка.
Ала в мига, в който позволи отношенията им да започнат да имитират съпружеството,
той ще бъде сюрпризиран с куп нелицеприятни открития.
От дълбоката сянка на женската душа тутакси ще изплува армада от категорични претенции и безапелационни очаквания, срещу които бронебойни снаряди няма открити. Ореолът му на недосегаем за критиката субект ще изчезне. От независимо величие ще се събуди като обсебено притежание на нечии бесове да бъде онова, което никой мъж просто не може да бъде. Освен посмъртно.
И крачката, с която до вчера уж е изпреварвал отрудените от брака мъже, ще остане само носталгичен спомен за вътрешна консумация.
Впрочем, дами и господа, най- големите мълчаливци по темата са професионалните любовници, преквалифицирали се в професионални съпрузи.
0 Коментара