5 ноември е обявен за Световен ден на мъжете. Всяка лудост има своя момент. С времето лудостта приема друга форма. Животът ни трябва да бъде луд, за да е интересен за самите нас. Да, идва моментът на една тиха улегналост. Тя на пръв поглед ни прави по-предвидливи и по-спокойни. Но това не означава, че душите ни не продължават да танцуват с лудостта до припадък.
Снимка: Валентин Иванов-sValio
Някога с тайфата обикаляхме софийските кръчми и клубове. Пиехме безпаметно, изпушвахме по сто цигари, правихме любов на какви ли не места, безсънни в намерението си да гребем от забавлението с пълни шепи. Сега, в общи линии, останаха най-вече цигарите. Приятелите се броят на пръстите на едната ръка. Уискито заменихме с вино, а любов отдавна престана да бъде в множествено число.
Въпреки това, страстта е жива.
Зрелият мъж знае как да ухажва собствената си лудост.
Животът ме среща с всякакви хора. Опитвам се да възприемам обективно тяхната странност, техните виждания, техния начин да обичат и да се оставят да бъдат обичани. Става ми жал, когато разбера, че много от тези хора сами бягат от собствената си лудост. Надделява ли страхът, не ти е до танци.
Сребърните коси и побелялата брада не са етикетът за мъжа на средна възраст.
Порасналите момчета са като зрял плод – услаждат се.
Порасналите момчета познават сладостта на меда, но и разбират усърдието на пчелите. Онези от тях, които са запазили лудостта да се чувстват живи, могат да се усмихват завладяващо. Жените знаят коя усмивка имам предвид. В очите им можеш да доловиш мъдростта, която са натрупали с опита, и веселата добронамереност в погледа, докато наблюдават някоя жена.
Лудостта и опитомяването се изключват взаимно, но именно поради тази причина любовта в единствено число си струва.
Мъжете на средна възраст не опитомяват лисици,
те искат да полудеят заедно с тях. Не създават непременно семейни гнезда, ако в тръстиката се чувстват добре с птицата, по която са загубили ума си.
След шумните компании и непрекъснати запои, след толкова уморени връзки, от които е останал само някакъв избледнял спомен, старите момчета са най-уважаваните гости на тържеството, което сами организират. На това парти присъстват и хората, на които държат, лее се хубава музика, лее се червено вино, а по някое време вероятно върху белите им ризи ще се появи петно от червило. Купон, който вече не е карнавал. Красота, която няма нищо общо със суетата.
На старите момчета винаги може да се разчита.
Те не вярват на хора, които не пият, освен ако не е по здравословни причини. Виното и лудостта са роднини по права линия. Нормалността никога не е съществувала. Светът е роден от хаоса и слава Богу, че е така. Та кой би искал да живее скучно?
А сега – да потанцуваме.
Стари момчета
от Добромир Банев
Припадат още младите жени
по тези застаряващи момчета…
Припадат. И жените са сами
на токчета по жълтите павета.
Мъжете с побелелите бради
и с детската наивност във очите…
Челата им – набръчкани бразди,
душите им – за тях дори не питай.
Приседнали са в шумно кафене.
Заглеждани и искани са още.
Мъжете с бръчки казват „да” и „не” –
зависи със коя и колко нощи.
Едни обичат само за веднъж,
а други всяка вечер са с различни…
Честолюбиво е момчето-мъж –
приема всичко искрено и лично.
Припадат още младите жени –
по старите момчета се припада!
Изглеждат остарели отстрани,
но млада е надеждата им, млада.
Надеждата, че някоя жена
извън портфейла може да ги иска…
Копнеят споделена тишина.
И чакат. Стига да си струва рискът.
Добромир Банев („Обичай ме бавно“, Издателство „Персей“)
0 Коментара