С жена ми отиваме на интерактивна изложба в „Космополитан“*. Гледаме да ходим по мероприятия (обичам тази соц дума) поне веднъж седмично, че иначе естетическото ми усещане ръждясва (де да имаше неръждавейка за душата). Лутаме се половин час из неописуеми лъскавини и изчанчении. То тук всичко прилича на арт инсталация – от триетажния бар-полилей, направен от кристали до композициите от статуи и мебели, изникващи по средата на неочакваното.
Най-после откриваме галерията, която се оказва две стаички с надпис като дребния шрифт на договор. Влизаме и ни посреща леко заекващ чичка с плешиво петно колкото главата му. Оказва се ди артист ин резидънс, Лъки Дебелвю, скулптор, художник и очевиден гьотверян¹. Ако някой си мисли, че в соца се пробива само с връзки, да дойде в страната на неограничените невъзможности. Хубавото е, че ако все пак няма как да станеш евреин по произход, то поне
можеш да обърнеш резбата и да влезеш в гей „мафията“¹.
Първият интерактивен проект е някакъв гигантски пешкир на земята, на който са наредени наглед прозаични неща – ябълка, ножица, чаша, бушон². Идеята е да вземеш някой и да оставиш друг. Те тва е предметен промискуитет. Идва ми да му стисна счупената китка на чичката за съвършената емблематичност, така добре описваща съвременния модус вивенди, модус операнди и модус абсенти.
Жена ми много се възбужда да й тълкувам разни артистизми. Толкова много, че мога да бъда самоиронично патетичен, без дори да забележи. „Това тук – казвам й – е един емблематичен прийом на съвременното изкуство, а именно да превръща обикновеното в странно, познатото – в загадка. Извадени от ежедневния им контекст, тези тривиални предмети се превръщат в изкуство, защото ни стимулират да ги видим с различни очи. Замисляме се дивергентно за всичките им възможни употреби, за които досега сме били слепи, виждаме собствената си инерция, с която възприемаме света, и за миг отново ставаме освежени и зрящи, като светци или деца“.
След подобна попара от думи
жена ми обикновено ме награбва и ме вкарва в най-близкия тъмен ъгъл.
Тук обаче дори тоалетна няма, така че преминаваме към следващата инсталация. Тя представлява някаква паянтовинА от сребърни нишки (за огъване), опънати в наглед безсмислена композиция. В тях пък има вплетени червени нишки с различни форми – сърца, цветя, клишета и дървета. Чичето ни подава по пет червени и заеквайки ни обяснява, че всеки добавя по нещо към формата, което да го изразява. Гледам вече бая народ са се изразили, но учудващо наоколо не се забелязва тоалетна хартия.
„Грабвайте телта, някой се изкряска“, подвиквам на любимата, хилейки се и се захващам за работа. Първо правя сърце, защото съм влюбен. Любовта ми разсъблича клишето и го оставя по жартиери. После правя спиралата на вечността, защото вярвам в безсмъртието на душата и във вечната любов (на която знам рецептата, така че да мълчат всички неуки скептици). След това увивам червената нишка в египетски Анкх – символ на живота, защото любовта е живот, и обратното. Накрая правя виртуозна репрезентация на
пращящ от енергия кур с приходящите му ташаци.
Всичко това свързвам по такъв начин, че да е като неразделна поредица от символи, надрастващи своето значение в контекста на останалите. Увисвам произведението си на инсталацията и заставам гордо до него. Чичакът тъкмо идва да провери как се справяме, поглежда и се вцепенява. В първия момент си викам, че сигурно е от съкровената фалическа форма, която разлива топли спомени в сърцето му, но после виждам, че е откровено притеснен. Все пак в тукашната псевдопуританска култура, такива неща са недопустими на показ. Преди да се е окопитил, го заливам с тирада за трансформиращата природа на символите.
„Надявам се не ви шокира този кур. Това не е поредната профанщина. Както един фалос може да олицетворява примитивна първичност и пошлост, така и в него е скрит
квантовият потенциал на духовното и вечното
Той е животът, любовта, преплитането на телата в спиралата на вечността – картина, в която нищо не е грозно. И ако си истински творец, ще можеш да надмогнеш инерцията на конвенционалните представи и да видиш този кур като нещо красиво“. И тук му цитирам Неруда с орфически патос:
Любовта, ах, това пътешествие с водата и звездите,
с въздуха задъхан, с гневния хаос на бурята:
любовта е двубой на размахани саби-мълнии,
две повалени тела, поразени от капчица мед.
Засилен така, слагам ръка на рамото му и го довършвам с последен откос. „Всичко това ме връща в детството, когато на пет пророчески нарисувах изключително натуралистичен кур на вратата на гаража в задния двор. И до днес си седи като паметник на вечното в живота.
Фалическият символ е един от най-често срещаните и почитаните в древността. А днес е нещо мръсно. Това е то цивилизацията. Само изкуството може да ни спаси от късогледството на масовия вкус и извратената целомъдреност на страхливците (за които нищо не е мръсно на тъмно). Точно затова, друже, ти си последният стожер на истината. Мисията ти е да будиш хората като петел³. Да ги проникваш с автентичност и прозрения, докато всеки постигне избавление*. Чичони е потен и виждам, че му се плаче. Не съм сигурен дали от радост, защото е вече свободен, или от потрес, че вече не е. Потупвам го по гърба и си излизаме с жена ми.
Разбира се, съдбата на гусин Дебелвю за мен е без значение. Целокупният ми логоманевризъм е с единствената цел да докарам тази божествено красива и многопластова като вселена жена до мен до състояние на трансперсонална възбуда. Това се случва винаги когато разбия порядките (като в таверна), омеся обстоятелствата в небивали форми и сътворя свой свят с могъщата увереност на съзидател. Всеки път тя се втечнява за мен, моята жива вода. Аз пия. И съм вечно жив. И влюбен°.
* Най-модерният хотел в Лас Вегас.
¹ От турски, дупедавец и просто педал.
² На третото око.
³ Думата cock (англ.) означава и петел, и кур.
* Думата release (англ.) означава и избавление, и свършване (сексуално).
° Рецептата на вечната любов.
0 Коментара