Какво ли не прави човек от любов? Аз, например, си сортирам чорапите, шофирам бавно, давам 50 лева за цветя, които не мога да изпуша, падам нарочно на Скрабъл, изпращам емотикони, ходя на фитнес, ям шопска без лук, танцувам, обикалям за рокля – в железарския магазин, беля мандарини, гледам филми с Хю Грант и задържам в себе си хиляди пръдни на година с риск за собственото си здраве. Пак от тая пуста любов не правя секс със Салма Хайек, Ирина Шейк, Адриана Лима и Скарлет Йохансон. С Пенелопе Крус е друго, с нея просто сме прекалено различни.
Всеки ден, всеки час, всяка минута правя нещо от любов
Но в едно съм особено добър – да убивам хлебарки. Виждате ли, приятелката ми – Калина – изпитва искрен ужас от малките гадини. Всеки път щом се озове в едно помещение с тях – независимо дали помещението е асансьор или хангар за самолети – тя надава древен, ритуален писък. За да ме разберете по-ясно, си представете как би извикала Мария Шарапова, ако настъпи парченце „Лего”, докато се разхожда боса в хола си. Нещо такова е.
Десетки пъти съм обяснявал на Калина, че хлебарката не може да й навреди – нито ще я ухапе, нито ще й изпее песен на Борис Дали. Нищо и някакво си насекомо. И не ме разбирайте погрешно – Калина е успяла и интелигентна млада жена. Работи като адвокат и обича да цитира Наказателния кодекс така, както Венета Райкова обича да цитира Венета Райкова. Въпреки това и въпреки физическото, умственото и еволюционното си превъзходство над животните от клас „Насекоми”, Калина отказва да се изправи срещу тях. И ето тук се намесвам аз.
Няма да ви лъжа, убил съм 63 хлебарки. В началото използвах чехъл или вестник, но с времето силите и уменията ми нараснаха. Овладях нови оръжия, сред които двулитровка бира, картоф, чиния, половин чиния, малко парченце от чиния, дезодорант и, разбира се, рамкирана снимка на тъщата. Веднъж дори насъсках котката да разкъса една хлебарка, макар че има вероятност котката да е действала на своя глава.
Разказвам ви историята с хлебарките не за друго, а защото тя показва две неща: първо, с Калина живеем в адски гаден апартамент; и второ, жените могат да бъдат много ирационални същества. Обичам приятелката ми повече от всичко, но понякога действията й наистина ме удивляват.
Сещам се за един пикник на Витоша, когато се появи с обувки на висок ток
В началото реших, че това е някакъв трик, който е видяла по Дискавъри. Че ако, не дай си боже, ни нападне мечка, ще изглежда по-висока и евентуално мечката ще ни остави на мира. Дори ми се стори хитро. Причината Калина да обуе обувки с огромно дилдо вместо подметка, обаче, се оказа по-прозаична: жълтото й яке било за пране, а сегашното й изисквало нещо черно и от кожа. Егати взискателното яке! Добре, че моето е пич и има готин характер.
Ето ви и друг случай, от миналата седмица. Най-добрият ми приятел празнуваше 29-ия си рожден ден. С Калина закъснявахме само със 74 минути, когато тя ме изправи пред най-сложния алгоритъм, задаван някога на мъж. Алгоритъм, пред който са се предавали милиони умове, големи и малки, плоски и набраздени като петите на стара нестинарка. А именно: „Мило, какво да облека?” Бас ловя, че дори Айнщайн се е чувствал супер тъпо и безпомощно, когато жена му го е питала „Алби, какво да облека?”
Излишно е да ви казвам, че вечерта не се стече благополучно за мен. Публикувам последвалия разговор без съкращения.
– Добре, гледаш ли? Искам да ме гледаш внимателно. С тази рокля или… с тази рокля?
– Май втората.
– Защо втората? И защо май?
– Ами не знам, повече ме кефи.
– Тоест, другата не те кефи?
– Не че не ме кефи, просто нали трябва да избера една от двете.
– Да де, но защо точно втората? Заради кройката, заради цвета, заради деколтето? Нали трябва да има някаква причина.
– По- ми е симпатична.
– По- ти е симпатична или бързаш да тръгваме?
– И двете.
– Знаеш ли какво? Ако искаш, тръгвай. Аз ще дойда по-късно.
– Колко по-късно? За 30-ия му рожден ден ли?
Само за да довърша историята, ще ви кажа, че накрая с Калина се разбрахме като нормални, цивилизовани хора. С други думи –
седнахме в 11 вечерта да шием чисто нова рокля от три стари туники
Не казвам, че аз съм съвършен. Напротив. Когато сме в непознат град, не мога да попитам друг човек, дори и нормално изглеждащ, за посоката. Просто не мога. Истинският мъж не пита за посоката. Той се губи, проваля семейната почивка и му свиват джантите в ромския квартал на Русе, но не пита за посоката. Това е положението.
Може би леко прекалявам и с емоциите покрай футбола. Например, когато Ювентус отпаднаха от Шампионската лига, не говорих с никой друг, освен със себе си. Всъщност, говорих със себе си в продължение на два часа, след което си се разсърдих и тъй като си бях толкова обиден, че не желаех да деля едно легло със себе си, накрая заспах между два фотьойла. Беше неудобно и получих херния, но човек трябва да отстоява принципите си. На сутринта Калина ме прегърна и каза да не се ядосвам, защото животът така или иначе продължава, и ако не този, то поне другия месец Ювентус може да спечелят Златната топка.
Предполагам, че това е любовта. Не просто да приемеш странностите на другия, но и да ти станат симпатични. Да видиш как някой си говори сам само защото на хиляди километри от него някакви хора, които не подозират за съществуването му, са загубили спортно мероприятие, и въпреки това да продължаваш да целуваш този някой с език. Или, в моя случай, да спиш на лъжичка с момиче с много къдрава коса. Любовта е нелогична, точно като самите нас. А сега довиждане, защото дългът ме зове. Имам хлебарка за убиване.
––––
NIVEA представи на специално събитие двете си нови продуктови серии – почистващи продукти за лице Crème Care и дезодоранти NIVEA Protect & Care. Новото и в двете категории е, че се основават на грижовната формула на емблематичния крем в синята кутийка. Домакин на събитието беше чаровната Гери Турийска, която представи новите продукти на марката. Трима любими актьори – Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владо Карамазов, прочетоха пред гостите забавни истории, създадени от авторите и феновете на „Пощенска кутия за приказки“, под наслов „Синя приказка за грижата“. Разказът на Георги Блажев, който беше прочетен от Захари Бахаров, разсмя публиката до сълзи. Можете да му се насладите ексклузивно на страниците на „Жената днес“.
0 Коментара