Винаги съм бил убеден, че щом една жена си науми да се омъжи, нищо не е в състояние да спаси нейния избраник, освен внезапно бягство, макар че не всеки път и това помага.
Навремето един мой приятел, изправен пред такава неизбежна беда, мигновено се метнал на един кораб в някакво си пристанище (в бързината взел само четката си за зъби — така силно се изплашил от опасността и нуждата от действие) и прекарал цяла година в околосветско пътешествие. Тъкмо когато решил, че е успял да се спаси (жените са неверни същества — мислил си той, дванадесет месеца са достатъчни да ме забрави), и слязъл на същото пристанище, първият човек, когото съзрял да му маха весело с кърпичка от кея, била малката лейди, от която избягал.
Познавам един-единствен мъж, който успя при такива обстоятелства да се избави, казва се Роджър Чаринг. Когато се влюби в Рут Барлоу, не беше много млад и имаше достатъчно опит, за да действува предпазливо. Ала
Рут Барлоу притежаваше дарбата (може би трябва да се нарече качество) да прави мъжете беззащитни.
Това лиши и Роджър от разум, предпазливост и прословутото му красноречие. Търкулна се надолу като кеглова топка. Ето ти дара на патоса!
Госпожа Барлоу, за втори път вдовица, притежаваше чудни черни очи — най-подвижните, които някога съм виждал. Винаги готови да се просълзят, те подсказваха, че светът е твърде тежко бреме за нея и че горкото същество страда повече, отколкото човек може да си представи. А пък ако си като Роджър Чариш — силен, здрав юначага, при това пълен с пари, то неминуемо ще си кажеш — трябва да застана между ударите на живота и това крехко създание. О, колко прекрасно ще бъде да пресушиш тъгата в тези големи, чаровни очи!
От Роджър разбрах, че преди него са се отнасяли грубо с госпожа Барлоу. Явно тя е от онези страдалци, които щастието не спохожда. Омъжи ли се — съпругът й я бие, наеме ли търговски посредник — мами я, вземе ли готвач — потъва на дъното.
Когато Роджър ми каза, че най-после я склонил да се омъжи за него, аз му пожелах щастие.
— Надявам се, че ще станете добри приятели — каза той. — Тя малко се плаши от теб, намира те за коравосърдечен.
— Но аз наистина не разбирам какво я кара да мисли за мен така?
— Харесваш ли я?
— Много.
— Толкова е преживяла горката, така ме боли за нея.
— Да — казах аз. Какво друго бих могъл да отговоря.
Знаех си, че тя е глупава, дори, лековата, но впечатлението ми за нея беше, че е твърда като кочан. За първи път се срещнахме на партия бридж, където тя беше моя партньорка. Игра лошо, но се държа като ангел и право да си кажа, не в нейните, в моите очи трябваше да бликнат сълзи. И когато в края на вечерта бях проиграл маса пари, обеща, че ще ми изпрати чек, което не направи. На втората ни среща не тя, а аз трябваше да бъда с опечалена физиономия.
Роджър я представи на приятелите си. Подаряваше й разкошни бижута, мъкнеше я навсякъде със себе си. Обявиха годежа си за близко бъдеще. Той бе на върха на щастието. Вършеше нещо, за което освен желание притежаваше и умение. Изпаднал бе в необикновено състояние. И изведнъж — престана да е влюбен. Защо — не разбрах, но вероятно нейният сърцераздирателен вид спря да докосва струните на сърцето му.
Очите му бяха отворени отново — станал бе същият ловък мъж.
Осъзнал ясно, че Рут Барлоу си е наумила да се омъжи за него, той тържествено се закле, че нищо не ще е в състояние да го склони за брак. Най-после бе прозрял с каква жена си има работа. Разбра добре, че ако я помоли да го остави на мира, тя (покачвайки по своя сърцераздирателен начин цената на наранените си чувства) ще направи чудо. А е неловко да изоставиш така една жена, тогава хората са склонни да те вземат за мошеник.
Роджър имаше свой замисъл и упорито го следваше. Нито с дума, нито с жест не показваше на Рут Барлоу, че е променил чувствата си към нея. Грижливо изпълняваше всичките й прищевки, водеше я на вечери в ресторанти, танцуваха заедно, изпращаше й цветя. Разтапяше се от любезност. Уговорили се бяха да сключат брак веднага щом намерят подходяща къща, защото той живееше в ергенско жилище, а тя — в мебелирано под наем. Агентите изпращаха на Роджър предложенията си, а той отиваше с “Рут да ги разгледат. Трудничко им беше да се спрат на нещо подходящо. Ходеха от къща на къща, оглеждаха щателно от мазето до тавана. Някои намираха твърде обширни, други съвсем тесни. Едни бяха отдалечени от центъра или обратно, много близо до него, други — скъпи, трети се нуждаеха от основен ремонт, някои се оказваха задушни или много проветриви, някои мрачни —- най-различни. Роджър винаги намираше някакъв недостатък и превръщаше къщата в неподходяща. Трудно можеше да му се угоди, а той не понасяше мисълта, че скъпата му Рут ще живее в друго освен в съвършено за нея жилище. Търсенето се оказа изморителна работа и Рут постепенно стана избухлива. Разбира се, Роджър я молеше за малко търпение, защото някъде непременно съществуваше точно онази къща, която те търсеха. Малко повече упоритост бе необходима, за да я открият.
Стотици къщи огледаха, хиляди стъпала изкачиха, безброй кухни инспектираха. Рут, напълно изтощена, неколкократно изгуби самообладание.
— Ако в най-скоро време не намериш къща — каза тя, — аз ще преразгледам позицията си. Защото, ако я караш все по този начин, няма да се оженим и след години.
— Не, моля те, не говори така — утешаваше я той. — Потърпи още малко. Току-що получих няколко съвсем нови списъка от агенти. Сигурно в тях ще има още около шестдесет къщи.
Отново се втурнаха на лов. Оглеждаха ли, оглеждаха — цели две години. Постепенно Рут започна да става мълчалива и тъжна.
Красивите и сърцераздирателни очи придобиха враждебност.
Човешката издръжливост има своите граници.
Госпожа Барлоу, която притежаваше ангелско спокойствие, се разбунтува.
— Искаш ли най-после да се ожениш за мен или не? — попита го тя. В гласа й имаше необичайна твърдост, но и това не повлия на благородния му отговор.
— Разбира се, че искам. Веднага щом намерим къщата, ще се оженим. Междувременно аз току-що чух за нещо, което сигурно ще ти хареса.
— Точно сега не съм в състояние да виждам каквото и да е.
— Горкичката ми, страхувам се, че изглеждаш доста уморена.
Рут Барлоу не пожела да вижда повече Роджър. Той продължи само по телефона да се уведомява за здравето й, все така й пращаше цветя. Беше повече от галантен. Пишеше й всеки ден, като й съобщаваше, че е чул за къща, където ги очакват за оглед. След една седмица получи следното писмо:
Роджър,
Мисля, че ти не ме обичаш истински. Намерих човек, който поема грижата за мен, и днес ще се омъжа за него.
Рут.
Той й изпрати отговора си по специален пратеник.
Рут,
Твоята новина ме разтърси. Никога няма да преживея този удар, но щастието ти ще бъде моята утеха. Изпращам ти допълнително седем предложения, които едва тази сутрин получих по пощата. Сигурен съм, че в тях ще намериш къщата, която ти подхожда.
Роджър.
Превод от английски: Веска Петрова
0 Коментара