„За връзка с оператор – натиснете 9”
Натискам 9.
„За по-добро обслужване разговорът се записва.”
„Добър ден, вас ви обслужва Калин. С какво мога да ви бъда полезен?“
– Искам да проверя текущата си сметка.
„Позвънете отново и наберете 6. Услугата е автоматична. Приятен ден.“
Повтарям упражнението. Приемам го като тренинг по овладяване на гнева.
„За връзка с оператор – натиснете 9”
Натискам 9.
„За по-добро обслужване разговора се записва.”
„За съжаление всички наши оператори са заети в момента. Можете да изчакате освобождаване на оператор или да се обадите по-късно.“
Чакам, не се отказвам.
„За по-добро обслужване разговора се записва.”
„Добър дьен, вас ви обслужва Илко. С какво мога да ви бъда польезен?“
– Искам да проверя текущата си сметка.
„Позвънете отново и …“
– … и наберете 6. Услугата е автоматична. Приятен ден – казвам на скороговорка.
„Наберете 6. Услугата е автоматична. Приятен дьен!“ Този е железен, но не е запис. Мекото „ье” го издаде.
Направо катапултирах.
– Еееееей, пьедал нещастен!!! Ще ти извия кирливия врат! – вдигам няколко октави нагоре. Я не ми се …
„Тиийййт…“
Вдишване – издишване, вдишване – издишване, вдишване – изригване! Копеленцееееееее!
Трети път – като в приказките.
„За по добро… вас ви … С какво мога…”
Женски глас, това е големият ми шанс.
– Добър ден, много, много се извинявам. Знам, че това, за което ще помоля, не ви влиза в задълженията, но съм доста объркан и силно притеснен. Оф, неудобно ми е, толкова съм неориентиран и неук, но при предишните си опити да науча нещо за текущата си сметка явно нещо съм оплескал. Бихте ли ми помогнали, моля ви, моля виии!
– Спокойно, на всеки се случва, не сте длъжен да се оправяте с модерната техника, по ваше време най-сложното съоръжение сигурно е било тостерът. Кажете сега какво ви тормози.
– Вижте, спрени са ми изходящите обаждания. Опитах да разбера колко ми е текущата сметка, но …
– Натиснахте ли 6-ицата?
– Да!
– Навреме ли, или избързахте?
– Навреме! – хитро я оставям тя да води играта.
– И?
– Машината каза хиляда осемстотин шейсет и три лева и някакви стотинки …
– Колко стотинки? Ако обичате да сте точен, ние тук сме поставени да решаваме вашите проблеми, но трябва тези проблеми да са формулирани т о ч н о. Как бихте реагирали, ако аз ви съобщя сумата по този пренебрежителен начин „еди колко си лева и н я к а к в и с т о т и н к и!” Бихте ли проверили к о л к о т о ч н о стотинки.
– Добра сте, признавам! Това беше блестящо, предавам се. Отивам да проверя колко точно стотинки.
– Оставете, ние нали затова сме тук – да помагаме. Абе знаете ли какви ги има, крещят, псуват… Но вие сте възпитан и … Така … Дължите 1863 лева и някакви стотинки. Затова нямате възможност за изходящи обаждания.
– Олеле, колко съм тъп, ама не разбирам как дължа толкоз си лева, че и някакви стотинки, като лимитът ми е 150 лева и никакви стотинки? Пък никога не го стигам…
– Уфф, какво да ви правя, ама като сте ми влезли под кожата… И ние сме хора – понякога. Дайте да видим сега как е станалоооо… Ахааа… Имате включена новата ни роуминг услуга „Първи свободен с най-голяма часова разлика”. Много полезна услуга, не смятате ли?
– Бихте ли обяснили, моля? – за първи път чувах за тази услуга, наистина звучеше полезно, но аз нямах нищо общо с това. Или поне се надявах да нямам.
– Така-а-а, ето кой не си чете есемесите. Уведомили сме ви за това, че напълно безплатно за първите два дни ви включваме тази услуга, но вие така и не сте прочели. Ето, тука ми излиза, на 12.06. в 2 часа и някакви минути. През нощта. Пускаме ги през нощта, защото тогава шансът да шофирате е малък, а нали знаете, хората са любопитни и после кой виновен … мобилният оператор.
– Прави сте, толкова сте грижовни, а аз нали съм мързеливец – все спя нощес, пък и хъркам, та не чувам есемесите.
– Като казахте за спане, позволете ми да Ви презентирам супер, турбо специалната „спокойна нощ” – добавка към „Първи свободен с най-голяма часова разлика”, която се радва на страхотна популярност сред клиентите ни.
– Да, но нали първо ще ми обясните за „първия свободен…”
– О’кей, от мен да мине, но не съм длъжна… Какво да Ви правя като сте ми симпатичен. Та: „Тази услуга е изцяло в услуга на клиента, тя разширява неограничено възможностите му да общува със света” – гласът й бе станал метален, равен и назидателен. Типичен операторски глас. Браво на момичето – истински професионалист – мразя да имам работа с аматьори. „Същността на услугата се състои в това, че ако наберете номер, който е зает в момента, системата ви свързва с първия свободен номер на дирижирано случаен принцип.”
– В смисъл? – нищо не разбирах.
– Вие като набирате номер, защо го правите? Защото искате да говорите с някого, нали?
– Ами да, обикновено затова го правя.
– Видяхте ли, ние знаем какво искате! Искате да говорите! Затова ви свързваме с първия номер който не е зает! Гениално, а ?! – за да можете да говорите. И понеже, нали разбирате, това е бонус за Вас, то ние ви подсигуряваме неограничени възможности да общувате интересно. Това е „дирижирания случаен принцип” – тоест не какъв да е случаен свободен номер, а такъв, който е на територията на държава с която имаме роуминг, и забележете – е на най-голямата часова разлика от мястото, където сте вие. Обикновено 12 часа. Страхотно, нали?
– Чакайте, значи аз звъня на жена ми, ама тя в този момент си бъбри по мобилния със съседката, щото я мързи да излезе на балкона, а вие ме свързвате с нечия чужда, но предполагам, също кисела съпруга, така ли?
– Е, вие сега – жена ви, та жена ви. Първо, може да не бъбри, а просто да готви и да не успее да вдигне до второто позвъняване – тогава пак стигаме до чуждата съпруга. Но пък кой е казал, че трябва и тя да е кисела? Знаете ли какви латинобонбончета има на 12 часа разлика? Мммммм. Вече има няколко щастливи развода, благодарение на нас. В сайта има куп снимки на нови двойки, можете да погледнете.
– Това по какви цени се случва?
– Е, по нормалните за роуминг. Дневна тарифа за Вас, нощна за репициента. Нали там е нощ. Вие се явявате донор.
– Реципиента, не репициента. Простете, неволно се изпуснах.
– Няма проблеми. Но ако звъните през нощта, ще ви е по-евтино, от мен да знаете. Пък репициента да му мисли.
– Добре де, ама аз не съм говорил нито с чужда булка, да не говорим за латиноска, откъде е сметката?
– Нали ти казах за допълнителната услуга, дойдохме и до нея – беше минала неусетно на „ти” – нормално, вече сме си близки. – Понеже някои хора не искат да ги будят нощем, ползват тази услуга. Струва само 100 лева на месец, без ДДС. Съветвам те да си я оставиш, защото това с роуминга и „случайния” номер не е само наш номер, така, че може да те будят разни. А само за 100 лева това не се случва – позвъняването се прехвърля в някой от нашите колцентрове и наш оператор поема разговора. Той си кълчи езика, а ти си спиш – заслужава си парите, нали?
– А аз ли плащам разговора?
– Е, да. Но пък после можеш да си го прослушаш на запис на цената на разговор в мрежата според тарифния ти план. К’во му плащаш?
– А мога ли да се откажа от цялата услуга „първи свободен случаен таковата”?
– Не те съветвам. Изпробвай я първо де. Отказването излиза скъпо. Плаща се средностатистическият разход за услугата за 12 месеца. Понеже у нас е отскоро, ползваме данни от албанските потребители. Те я имат повече от година и са близки на нашия натурел. Така е най-честно. Все пак трябва да се съобразяваме с нашите балкански привички, нали така?
– Абе що не ви е** п**** м**** !!! – крещя и се будя.
Плувнал съм в студена пот. Значи е било сън. Господи, сън е било. Разбухвам си възглавницата и тъкмо да положа глава, чувам необичаен шум. Мобилният ми телефон, оставен на нощното шкафче от моята страна на спалнята, леко жужи. Доближавам ухо и се заслушвам. Тих шепот. Мъжки глас разговаря на испански с някаква жена, предполагам – латинобонбонче. Взимам апарата, обръщам се с гръб към моя киселяк и прошепвам: „Ало, ало”. Мъжът казва, този път на български, с лек сливенски акцент: „Спокойно, пич, пуснал съм ти екстра „спокойна нощ” за три дин безплатно – само за лоялни клиенти! А, и лимита съм ти вдигнал, нали сме си ценни! Хайде заспивай и „спокойна нощ”.
0 Коментара