Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Свилен Ноев е вокалист на една от най-успешните български рок групи „Остава“. Той е и основният текстописец в шестте албума на групата. Негово дело са хитовете „Шоколад“, „Sex in the Morning“, “Ще дойдеш ли с мен”, “Мъничко човече”. През 2018 г. Свилен издава и самостоятелен албум “Different”.
Защо се съгласи да участваш?
Интересно ми беше.
Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Не съм “мъж” в балканския смисъл на думата, това е нещо, което ме отвращава. Предпочитам да имам себе си за човек, който в семейството и обществото има мъжки отговорности, но не се гордея с това. Така се е паднало – да съм мъж. Готино е.
Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелствата около теб?
Като по- млад бях много срамежлив. Не обичах да съм в заведение сам, сцената ме смазваше от притеснение. Преди концерти пиехме алкохол, мислейки, че ще ни успокои. Не знам дали помагаше много. И сега съм срамежлив, но преди беше много зле. Мисля, че вече имам повече самочувствие и се опитвам да го преодолея.
Понякога имам чувството, че съм по- талантлив от другите, но бързо се връщам в реалността
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Разбира се, че съм имал. Те най- често са свързани със здравето ми или здравето на най-близките ми. Бих говорил с професионалист, но като цяло се чувствам добре в кожата си
С какво асоциираш понятието лудост? Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея? Какво означава за теб да си психически здрав?
Като дете срещнах ненормалността в отношението на баща ми към мен. Много е нечестно да се държиш лошо с малко дете, което не може да се защити.
В първия ни албум( с Остава) пеех за лудостта като нещо, от което младите имат нужда – да са будни, влюбени, честни.
Сега виждам доста хора около мен, които са психически нестабилни, което показва, че живеем в напрегнати времена.
Каква е връзката ти с емоциите? Намираш ли, че можеш да ги разпознаваш, назоваваш и разговаряш за тях и смяташ ли, че това е необходимо умение?
Най-добре изразявам емоциите си в песните, чрез гласа си и чрез текстовете. Много често не изказвам проблемите си и това се натрупва вътре в мен и после експлоадира.
0 Коментара