Тя замина за Мадрид. За цял месец. И коланът на моите джинси (от марката син левис, разбира се) започна да се разкопчава от само себе си. Знаете как става, аз съм почти стопроцентов мъж, с възможности и талантлив, честен, активен тридесет и пет годишен екземпляр. Но тя замина за Мадрид. А аз – за страната, наречена Джони Уокър и Пички (звучи като Тринидад и Тобаго, нали?). Тя замина за Мадрид. Аз заминах за Блейз. Тя замина за Мадрид. Аз заминах за 703. Тя замина за Мадрид. Аз отидох в Студентски град. Тя е в якия Мадрид, а аз – на лудешко гости у Мартин Карбовски. Защо го правя, защо, защо, защо, защо. Защо, за бога, върша всичко това?
Спомням си, веднъж изповедникът ми (един доста игрив и мъдър архиепископ) ме попита:
„Защо пиете толкова, Поете?”
„Не знам, Ваше преосвещенство. От скука предполагам…” – измънках аз.
„Това са пълни глупости – промълви архиепископът и продължи, – вие го правите, защото мразите себе си. Когато решите, че вече ви е писнало, тогава ще се възвърнете за църквата.”
ОК, това той го каза тогава. А сега тя е в Мадрид. Аз съм никъде, в нищото, аз съм по дяволите.
Но на третата седмица започва да ми писва. И замаян от уискито и витамините, отново вземам погрешно решение. Не пеейки, а псувайки под душа, решавам да я сменя. Докато отмивам от тялото си душ-гела, зелен като либийското знаме (гелът, не аз), решавам да си намеря ново гадже. Напук на великата истина, която гласи, че само лъвът може да направи от мишката слон! Обух си синия левис, махнах колана. Облякох новата си черна риза на Ралф Лаурен и си фъшнах дежурната и пълна гама английска козметика…
…срещнах я не в Червило, не в Билкова, не в Син Сити и разбира се, не на лудешки купон у Мартин Карбовски!
Срещнах я на Лодки.
Бях на третата си водка-тоник. Тя беше на 24, но изглеждаше на деветнайсет. С цици като средно големи ябълки, изключително дупе, крака от рая, тембърът на гласа й е плътен контраалт и много прилича на Ина Григорова. Работи в израилтянска консултантска фирма. Познавам, че някак много ще се харесаме на сцената, т.е. в леглото.
Оказвам се прав!
Заспивам едва сутринта!
Щастлив съм!
В ранния следобед се будя от
НЕВЕРОЯТНО
СИЛНОТО Й
ХЪРКАНЕ…
0 Коментара