Мисли мои, мисли мои, цветенца, дечица!
Де ще найдете вий покрив?
Като леки птици вий в Украйна отлетете, в свидната родина, свийте се край плетовете.
А аз тук ще гина.
Ще намерите там братя, думи нелукави, ще намерите там правда, може би и слава…
Посрещни, Украйно моя, майко неизбродна, мойте деца неразумни като деца родни.
Тарас Шевченко
Изкарах едно страхотно лято с трима украински приятели. Два или три месеца.
Искам да ви разкажа за тях, защото съдбата ги срещна с нещо много жестоко, нещо което е немислимо и неописуемо.
Инка харесваше Селинджър. Ей това й беше любимото:
„Както винаги, моите щурмове на всезнанието са смехотворни, но ти повече от всички хора трябва да бъдеш деликатен към онази частица от мен, която се състои от чист интелект. Едно време, в най-ранните ми и противни години на начинаещ писател, прочетох на Сиймор и Бу Бу един мой разказ. Когато свърших, Бу Бу каза с безизразен глас, като хвърли поглед на Сиймор, че разказът е прекалено интелигентно написан. С. поклати глава, усмихна се широко и заяви, че интелектът е моят вечен недъг, моят дървен крак и било проява на най-лош вкус да привличам вниманието им върху него. Като двама недъгави, миличък Зуи, нека бъдем добри и любезни един към друг.
С много любов
Б.„
Цитираше свободно Гари Снайдър, Гинзбърг и Грегъри Корсо. Пееше много. На испански, английски, руски и италиански. Танцуваше, докато рецитираше.
Носеше от ония къси роклички, които, ако има вятър, ти се вижда дупето.
Предимно жълти. Ама, и цветни, де. Рецитира ми веднъж, полугола, по време на „Звук и светлина“ на Царевец. Пърси Биш Шели.
В Мелник се качихме на Болярската крепост и квото правихме там си е наша работа, ама сложихме свещи по всички руини.
В морето обичахме да се преструваме, че се давим…
Беше изключителна жена! Наполовина ангел, наполовина Мерилин Монро, наполовина Дяволчето Фют.
Обичаше мръсни вицове. Тези за поручик Ржевски й бяха особено любими.
Веднъж ми разказа най–просташкия украински виц:
„Каква е разликата между това да си поръчаш пица и украинка? Пицата можеш да си я поръчаш без гъби!“
Беше момиче, след което хората се обръщат и цъкат с уста. Имаше бенка на лявата буза. Олицетворяваше всичко, което има предвид Керуак като казва: „Това е маймунският танц на живота!“
Инка умря в мазето на опожарения си блок в Харков с множество вътрешни и външни разкъсвания, предизвикани от многократни изнасилвания. Погребана е на детската площадка отпред с две летви за кръст. Вечна й памет!
Ижо. Красавец голям и той.
Един и деветдесет висок, чернокос, с лилави очи.
Българските моми му се мятаха като на батут. Той се възползваше, де. Но понякога просто му се пиеше питие (обичаше „Куба Либре“) и му се гледаха морето и планината. Хич тогава не се интересуваше от нежния пол.
Ходеше изправен като войник, пушеше цигарите си с цигаре. Елегантен и мистичен. А всъщност беше пълен нърд. Имаше значка „COME TO THE NERD SIDE“. Oще я имам. Беше човек, който можеше да влиза в Дарк нет и да прави бели. Ставаше посред нощ, за да пише кодове за Гугъл, Мугъл и всички там.
И на сутринта, все едно е спал цяла нощ, казваше: „Аз отивам за 10 бири и некви банички, там.“
Обичахме да играем фризби, с нарисувания символ „Ом“ върху него, защото според Пелевин едно хвърляне ти се брояло за един час Випашана медитация.
Най-любимото обаче ни беше да се заравяме в пясъка и да се представяме за „Главите на професор Доуел“.
Ижо, разбира се, е бил мобилизиран. Откъснали са му главата с картечен изстрел. И понеже руските освободители ги е досрамяло да се търкаля обезглавен на улицата, са го заварили в подцинкован ковчег и са го набутали в хладилен камион. Царство му Небесно!
Тео. Учен, бесарабски българин.
Мисля, че превеждаше Вазов, Каравелов и Ботев на украински, но не съм сигурен какво точно. Но по душа беше изследовател и философ. Имаше този голям смешен нос, с който душеше всичко и всичко го интересушаше. Парченце плат на земята, камъче, захвърлена детска играчка… Дето викаше синът ми: „Райчо, ти си като кученце – всичко ти е интересно!“ В това доста си приличахме. Любимата му фраза беше: „Тайните на мирозданието са измерими и се опознават лесно!“
И после четири часа ти обясняваше защо и как. Ей такъв човек.
От цялата компания само ние двамата бяхме чели „Критика на чистия разум“ и го критикувахме непрестанно.
Тео също е бил мобилизиран. Бил се е в първите редици в защитата на Харков. Тялото му е заровено с багер в общ гроб, незнайно къде. Бог да го прости!
Така. С тези тримата сме играли на китове като в Пипи Дългото чорапче – лягаш по гръб в морето, пълниш си устата с морска вода, плюеш я нагоре и издаваш странни звуци. Сега само аз мога да издавам странни звуци. Хлипове. Тях ги няма.
Тук стигаме до Златната ябълка.
Ако помните „Ябълката на раздора“ е златна ябълка, откъсната от градините на Хесперидите, с надпис: „На най-красивата“, която Ерида подхвърлила на трите богини – Афродита, Атина и Хера. Според легендата, всяка от трите богини сметнала, че ябълката е предназначена за нея и започнали да се карат помежду си. Именно този надпис станал повод за гибелното съперничество помежду им, а впоследствие и за Троянската война, тъй като всяка от трите смятала, че тя е най-прекрасната.
Първо ябълката попада в безспорно най–красивата. Тя се оказва пълна с потни орки.
Втория път попада в ръцете на царя на олимпийските богове, властника над небето, повелителят на облаците и бурите. И се оказва бомба.
За трети път влиза в ръката най–мъдрия, посадил маслиново дърво, символизиращо мира и благоденствието. Греда. Изличен е от лицето на Земята.
Златната ябълка не е снич, а автомат с прикрепено към дулото му мачете.
Воината е зло. Масово убийство.
Помагайте на хората. Аз вече имам друг план:
„Партизан се за бой стяга,
мята пушка на рамо!
– Сбогом, майко, сбогом, татко,
сбогом, мила сестрице;
аз отивам във бой люти,
де се гине, де се мре!„
Това е то.
ТРИМА ДРУГАРИ (РЕМАРК, ИЗВИНИ МЕ, БРАТ)
Тя обожаваше Селинджър
и носеше жълти роклички.
Смееше на вицовете за
поручик Ржевски и рецитираше Гинзбърг, леко поклащайки се,
все едно танцува.
Веднъж ми каза: „Каква красота е наоколо!“
В Горна Оряховица.
Беше като статуетка,
като тия момичета, дето се заглеждаш по тях на улицата.
Като някаква фея
или самодива.
Тя умря в мазето на опожарения си блок,
разкъсана отвътре и отвън.
Погребаха я на детската площадка отпред.
Той беше тежък нърд и програмист. Беше цар на фризбито и ставаше посред нощ да пише кодове.
Плувахме в морето. Играехме на китове.
Като Пипи Дългото чорапче.
Сега лежи с откъсната глава в поцинкован ковчег, в хладилен камион на майка си в дивия.
Третият беше учен.
Винаги душеше нещо със смешния си нос и казваше: „Тайните на мирозданието са познаваеми и измерими!“
И два часа обясняваше защо.
Заровили го в с багер в дупка, неизвестно къде.
Смъртта им направи войната по-тежка за мен от стратегията за завладяване.
По-тежка от оклюмалия пенис на Владимир Владимирович,
по-тежка от всекидневните лъжи и истини.
Искам отмъщение.
Кърваво и безсмислено.
Безсмислено, защото любовта прави нещата да работят.
Реките от кръв – не.
Както казваха „House of pain“:
„They gets ol ma love!“
0 Коментара