Трите ползи от диетите

Поради някаква своя промисъл Господ сътворил Човека така, че нервните му клетки да не се възстановяват,  а мастните – да не умират?! Това се възпроизвело и в реброто му. По-нататък историята е ясна – един ден Ева се сопнала на Адам за нещо си, карали се дълго и напоително и когато поводът вече бил забравен, а на Ева аргументите били изчерпани, тя застанала в поза Ф и изсъскала: „Дебела ли ме нарече?“ Адам въобще не й обърнал внимание, защото от някъде половин век се бил изключил от разговора и си цъкал с дистанционното на телевизора. „Да, да, нарече те дебела – намесила се змията, приела съскането като зов за помощ. – Много добре го чух, сестро – толкова дебела си била, че дори да си единствената жена в Рая, нямало да те погледне! Гад мъжка!“. И така – след рев, заплахи и самообвинения –

Ева посегнала към Ябълката. Първата диета!

Аз лично, макар по-скоро да симпатизирам на Адам, опрях до диетите след един синдром. Когато жена ми забременя, аз започнах да дебелея заедно с нея. Тя 15 кила, аз 15 кила.  Симетрия някаква, феномен – викам си – а то било синдром. Синдромът го откри жена ми – в някаква дебела книга. Не че последствията от него не бяха очевидни, но все пак е успокоително като знаеш, че не си някакъв слабохарактерен сладокусник, а жертва на синдром. Мойта е царица на синдромите – признах я няколко месеца по-късно, след като успя да изнамери такъв, според който от двама родители с кафяви очи може да се пръкне свидна рожба със зелени! Обаче тя свали тези 15 кила, а аз – не. „Само не ми пробутвай пак някой синдром – предупредих я, – че както съм бесен, само на синдроми ще ми станеш!“ „Ама мише, ние си те харесваме какъвто си.

Син кит да станеш, пак ще си те обичкаме.“

И тупа бебчо по гръбчето да се уригне. „Харесваме тати, нали съкровище? Нищо, че прилича на хипопотам… И диша като такъв, че и пръхти… Е, не може да спи по корем, както обича, ама ще сменим позата. Пози да искаш…“

Сега вече се сещате защо се наложи спешно да отслабвам. 

Но истинската причина се криеше в това, че трудно си обувах чорапите. Някой ден ще стана милионер като патентовам машина за обуване на чорапи и гащи – не е редно сериозни хора да подскачат из къщата на един крак.

Та – опрях аз до диетите и, какъвто съм си педант, проучих всичко предварително. Така, смея да твърдя, станах спец по въпросите на здравословното отслабване.

Като цяло отслабването се прокламира по няколко начина – хапчета, диети и хирургически намеси. Това да ми смучат сланините, ръчкайки ме с шишове в шкембето, или да ми връзват червата на фльонга, ама хич не ми изглеждаше приятно, така, че интервенциите отпаднаха. Хапчета за отслабване има колкото щеш. Няма никакво значение „извлек”, „екстракт” или „концентрат” от какво съдържат, всички те разчитат на три неща:

• първо – гръмко име;
• второ – тайнственост и екзотичност на съставките;
• трето – човешкия мързел и малоумие.

То само като им видиш рекламите и трябва да се светнеш за какво иде реч. „Нашата цел не е само да Ви вземем парите, нашата цел е да Ви помогнем да отслабнете и най-вече да останете доволни!!!”  И те карат да пиеш някакъв илач, всъщност обикновен кленов сироп, който струва 2 лева, главно заради опаковката, а ти го продават за 100! Но за да ти е гадно, трябва да го комбинираш  с лют червен пипер и сок от лимон. Всичко това е наречено „Абдал нещо си“!  Е, то и името му нашепва какъв е таргетът, ама нейсе.

Или капсулите Fx15 – La Jiao Shou Shen – “Тези пробиотици за отслабване намаляват апетита и предизвикват отслабване без диета, чрез разтопяване и изгаряне на мазнини, точно там където най-много има нужда и не е необходимо да спазвате никакви диети!”  Ма то да бяха само тия, с мед да ги намажеш (да не забравя – знам една рецепта за отслабване с мед и оцет сутрин на гладно), а то хиляди други хапчета, дето го бърнинг фета когато и където го срещнат. Е, май повечето пъти се разминават с него, ама пък можеш да си поискаш парите обратно, така пише в рекламата.

Не че много вярвам на рекламите де,  защото мойто куче не искаше да яде „Педи Гри – храна за шампиони” и като отидох да питам продавачката „Що така бе, Миме?”, тя ми вика –

„Ми Вашето куче не е шампион!”

Диети  бол, диети да искаш. Всички се пишат специалисти. Хайде, ще понеса да ми дават акъл Джейн Фонда, Анджелина Джоли и дори Опра Уинфри, ама не и знайни и незнайни грацилни създания, дето няма къде да ги ощипеш, ама се чувстват обязани да спасят света от тегобите на наднормено тегло, само защото някой е имал неблагоразумието да ги покаже няколко пъти по телевизията.

Диетата на Дита фон Тийз – мацката е висока 168 см и тежи 48 кила. Можело да се яде всичко – споделя – ама умерено, като се набляга на плодовете. А оная, бразилката – Александра Амброзио (178/51 и забележете – 87/60/87) разправя, че разчита на яйцата и самодисциплината. Чии яйца – не казва – а е интересно, все пак.  Изобщо всички тия красавици, дето като ги погледна и ми идва да ревна с глас от съжаление (ми те направо са си „изчезващ вид”),  рекомендуват балансирано хранене поне 5 пъти дневно с  малки порции, нискокалорийна храна, но разнообразна. Никакви въглехидрати след 15.00 и изобщо нищо след 19.00 часа и всичко е топ.  И да се спортува колкото се може повече.

Лъжете бе, гладувате като нашенските червени бабички по времето на Виденов!

Нали съм пробвал да ям умерено и да не вечерям късно –  не мога да заспя и пет минути след полунощ, под формата на лека закуска, изтърбушвам хладилника.  А това със спорта е още по-афиф работа. Един километър да ходя пеша и като ми се отвори един апетит… олеле.

Изобщо на кой идиот може да му хрумне, че мога да извървя повече отколкото мога да изям?!

То ако беше така, след вечеря трябва да ме връщат я от Еникьой, я от Турну Магуреле. И това ако не съм добарал тавата с крем карамел.

Пробвал съм аз какви ли не диети: „Средиземноморска”, „Японска магия”, „Китайско чудо”, „Картофи и яйца”, „Морски дарове”, „Плодова”, „Зеленчукова”, „Вълшебна супа”, „Ананас и авокадо”. Дори „зърнената” на Фънки съм пробвал, преди години се хвалеше с нея по телевизията –

ядеш по много, но само каквото зърнеш.

Ама тъкмо при мен диетата бе почнала да дава резултати и той си призна (в друга телевизия),  че се бил пошегувал, всъщност бил на „Цаца и бира”. Бързо смених тактиката, ама май пак ни е пързалял, щото после друго разправяше в Брадъра, истината била в „импулсно хранене” – отваряш хладилника уж за кисело мляко, ама следваш внезапния импулс на сърцето си и удряш два свински котлета с три бири. То, дет се вика, млякото няма да избяга.

На ти съм аз и с тежката артилерия на диетите:  „Зоната”, „Разделно хранене” и  „Протеинова диета”. За „Зоната” няма какво да говорим, звучи логично и сигурно дава резултати, стига да не се занимавате с нищо друго. Демек, ако сте мацка и

някой будала би се радвал на стърчащите Ви кокаляци и кльощав задник,

трябва  да бъде така добър да Ви осигури трима готвачи, двама снабдители и един дегустатор. Последният може по съвместителство да подтичва насам-натам с кантар под мишницата и таблица за калориите, овесена като плакат на врата му.

„Разделното хранене” изобщо не е това което бихте предположили, а именно – кюфтаците в едната чиния, баницата – в друга, а бобеца – в паничка. При този метод се разчита главно на Вашето въображение. В материалите така добре са описани ферментационните процеси настъпващи в стомаха Ви когато не спазвате принципа „първи влязал – първи напуснал”, че ха си позволите да изядете плод след пържолката, ха сте се отвратили от себе си до края на дните си.

То и без това тая мъка ще е за цял живот – веднъж да нарушите правилата и … тръгвате от начална позиция. А началната позиция вече не е „дебел”, а  „още по-дебел”, като бонуса е 10-тина кила.

Ииииии – тара да даааам! „Протеиновата” на д-р Дюкан!!! Мога да ви говоря много за това прекрасно преживяване.

Дюкан е схванал всички уловки на другите диети и хитро ги заобикаля.

Обяснява, че няма нищо непоправимо, че след време ще сте птички волни и ще си хапвате каквото ви душа иска. Само не в четвъртък, ама един ден в седмицата – майната му. Аз лично съм много доволен от доктора – за първи път някой да не ми казва колко да ям, а само какво.

Започнах диетата като закусвах със седем пилешки пържолки. Можело. Ама трябваше да пия прясно  мляко 0.1%, което, странно защо, котаракът ми категорично неглижираше. За мляко 1% ще ме издере, ама за 0.1% не ще и да чуе. Как ли не пробвах да го прилъжа, дори лепях тиксо върху нулата – не и не – чешмяна вода пие, мляко „fitness” не поглежда.  Е, аз не съм котарак, ако каже докторът и уиски ще пропия, ама не казва. Диетата на Дюкан има и някои странични ефекти, за които сега ще ви разкажа:

Веднъж се наложи да прибирам жена си от летището в Солун, а с нея и една VIP персона от женски род, с която се бяха сближили покрай неволята да летят с Ал Италия. Докато пътуваме си говорим за разни неща, но най вече за диети. Понеже съм много сладкодумен, така обяснявам Дюкана, че до София тя му става луда фенка. След месец време я гледам по телевизията, участва в  токшоу по темата за диетите. Повтаря едно към едно моите думи, буквално, като папагалче. Казвам на жена ми: „Твоята приятелка много паметлива, виж как добре е запомнила всичко.“, а тя се смее: „Не бе, това предаване го снимаха на другия ден след като ни прибра от Солун.” Мина не мина много и чета в жълтата преса как

въпросната персона получила тежки увреждания от диетата на Дюкан.

Дала и просторно интервю в което го громи – бил шарлатанин и мошеник. Олеле, явно съм пропуснал някои подробности при обясненията в онази нощ, ама все си мислех, че човек трябва да попроучи по-сериозно въпроса, преди да експериментира върху себе си, щото това не е като да даваш акъл по телевизията.

Имам колега,  симпатичен, но доста свит със жените, поради което го спрягахме като „вечен ерген”. Един ден коментираме с него може ли да се вярва на информацията, получена от телевизионните предавания. И аз му разказвам случката с диетата на Дюкян и как е била обяснена на „широката публика”. Мина известно време и колегата почна да сменя мацките като носни кърпички. „Какво става?” – питам, а той се хили:

„Ти не знаеш какво направи за мен тоя Дюкан!”

„Ха, какво  е направил, като  ти винаги си бил като пастирска гега?” „Вече няма жена с която да не мога да намеря  тема за разговор.” След шест месеца се ожени.

Та ето ви поне три сигурни ползи от диетите:

• можеш да се покажеш по телевизията
• да влезеш в жълтите вестници също
• и дори да си намериш партньор в живота

Пак стигнахме до вечната история за Адам и Ева. А това ми напомни за казаното от една журналистка (с въздишка, по време на шведска маса) – „Уффф, веднъж да се омъжа, че да се наям!“