Не живеем спокойно и това е! Напрежението е в пъти повече от нормалното. Чудно ли е тогава, че нервните изблици вкъщи, на улицата или в работата са често явление?
Вярно – и на Запад не е лесно да се живее, но там поне има правила. А ние сами си усложняваме живота с едно инатливо пренебрежение към правилата. Голямо псуване пада, когато някой паркира идиотски на улицата и ни пречи да минем. Но когато самите ние паркираме идиотски – е, голяма работа, аз за малко, пък и всички го правят…
Думата ми обаче е за нервите, които си носим у дома. На улицата и в офиса – иди-дойди. Лошото става, когато се приберем, натоварени с пълна кошница напрежение, и я изсипем насред хола.
Колко обичащи се, умни и търпеливи трябва да бъдат мъжът и жената, за да запазят семейното гнездо тихо и спокойно. Или поне относително да не се разрушава хармонията в него?
Ясно е: в нормалния живот мъжът по-често се връща нервен и неадекватен към семейните задължения. Това естествено се отразява вкъщи. Но я си представете, че и жената се прибира от работа в същото състояние – на ръба на нервна криза.
Какво да очакваме от
Вечерта, в която ще се сблъскат две нервни кълба?
Нищо хубаво. Всеки ще прехвърля своето напрежение върху другия и най-доброто, което може да се случи, е другият да се прави, че слуша, но да не чува. Иначе ще му изгърмят бушоните.
От моя гледна точка едно от най-мрачните явления на света е нервна, напрегната, избухлива жена. Няма да се учудя, ако от женска гледна точка е обратното. Лесно мога да дам съвет на мъжете как да действат, за да релаксират жената и да отнемат от напрежението й. Нещо като сервиране на ракийка и салатка, гарнирани с блага дума. По-трудно ми е да дам акъл на жените за самите тях – те, както знам от опит, са по-особен вид хора. Но не пречи да опитам.
Най-важното, което никога не бива да забравяме, звучи така: каквото сам си направиш, никой не може да ти направи. Или: кой каквото прави, за себе си го прави. Така че жените не бива да разчитат непременно мъжете им да се грижат за техния душевен комфорт. Ако мъжете се стараят, но
не успяват да усмирят истеризиралите си половинки
си половинки, или пък ако са обръгнали дотам, че вече не им пука – тогава какво?! В подобни кризисни моменти най-доброто, което може да се направи, е онзи, който е изпаднал в криза, сам да се погрижи за себе си, а другият да му помогне, доколкото може. Или поне да внимава да не му пречи.
Знае се, че колкото повече думи произнася чобек, толкова по-вероятно е да каже нещо излишно и да се натовари допълнително. Говоренето е характерно с това, че човек се самонавива, говорейки. Така че съм 100 процента категоричен – от една страна, причината за нервността трябва да се изкаже, да се декларира, за да не задръства съзнанието. От друга обаче, трябва да бъде изказана с възможно най-малко думи и да не бъде разисквана, предъвквана и оглеждана от всички страни. Това хич няма да помогне.
Да не преекспонираш външните си проблеми вкъщи е
въпрос на избор, но и на хитрост.
Прехвърлянето на негативни емоции върху партньора е вредно и за него, и за тебе. Нормално е двама близки да обсъждат проблемите си. Но не е добре да заливаш другия с лошотиите, които се въртят в собственото ти съзнание. Така само ще ги усилиш и ще се самоубедиш, че дертовете ти са много, много сериозни. По-добре е да ги кажеш веднъж, за да ги материализираш – да излязат навън, и после да се опиташ да скачаш от тема в тема, за да запълниш освободеното чекмедже в мозъка си с нещо друго. Като номера с ухапването на пръста, когато те боли стомах, да речем. Ако не стане от първия път, опитай пак. Може да си помогнеш и с малко алкохол, защо не…
Когато си напрегнат,
понякога и телевизорът влияе добре. Понякога. В повечето случаи те доизнервя, но няма да давам примери. Затова по-добре излез някъде. Сред хора или сама, с партньора или без – както предпочиташ, но на място, което няма да те кара да мислиш непрекъснато за това, че си напрегнат.
Потискането на напрежението е вредно. Никак не е полезно обаче и да го прехвърляш на някой друг. Най-хитро е да ангажираш чувството си за хумор в битката с нервите. Особено като я превърнеш в нещо различно от битка. В края на краищата всичко ще се оправи, нали знаеш? Животът е Вълнообразен – никога не се движи само нагоре или само надолу.
Нищо не изтощава нормалния мъж така,
както опитите да му бъде прехвърлен някакъв проблем. Той си има достатъчно свои. Ако се прибереш ядна и трепереща от гняв и позволиш мъжът ти да те види в това състояние, тутакси ще развалиш и неговото настроение. Така се получава порочен кръг, от който трудно се излиза.
До голяма степен нервите са въпрос на характер. Дали зависят от зодията – не знам, не разбирам от тия неща. Просто трябва да свикнем с мисълта, че напрежение е имало, има и ще има – неизбежно е. И да се опитаме да го овладяваме умно, защото то така и така в един момент ще отмине. Не си струва да си разваляме съвсем битието, като се нервираме от нервите си, нали? Като за финал ми се въртят разни вицове за нервни жени, ама ще заемат много място, пък и вие ги знаете. Затова само ще напомня един факт, който твърде често се забравя: много жени смятат, че ако мъжът не ги разпитва за дертовете им и не ги успокоява с всички сили, значи връзката куца. Не е вярно. Умният мъж знае кога и как да бъде съпричастен, за да облекчи, а не да потисне допълнително. Остава да имате и умен мъж подръка..
Подръка, не под чехъл!
0 Коментара