Д-р Хари Джентъл е сексолог, мотиватор, аналитик и поет. Той е спорил с Фройд, дундуркал е Кобилкина, дори консултира дискретно развода, бил е в дермална и психическа близост с хиляди знайни и незнайни, но като джентълмен винаги премълчава приятната истина.
Д-р Джентъл съветва аудиторията на “Жената днес” в деликатната област на взаимоотношенията и интимния морал.
Научният му подход е такъв, че от привидно частни казуси той извлича универсална поука, която може да обогати всеки интелигентен човек, независимо дали е пряко засегнат.
Ето какъв казус хвана за ушите докторът този месец, за да го извади пред широката публика – за пример и предупреждение.
***
КАЗУС
Д-р Джентъл,
Пише ви една отчаяна жена. Трудно ми е да повярвам, че някой е в състояние да ми помогне, но знам, че вие сте най-добрият, затова се обръщам към вас, бидейки на ръба на окончателния срив.
Влюбена съм. Това е хубаво само по себе си, но не и когато за любовта ми няма никаква надежда. Влюбена съм в един човек, баща на 3 деца и притежател на няколко апартамента, щастливо женен, пословично честен и професионално реализиран. Той има най-прекрасните уши на света, най-впечатляващия синтаксис и ценностна система от толкова висок порядък, че надали светът познава човек с по-корав морал от неговия. Той е лекоатлет, политик и всичко, за което мога да мечтая. И аз мечтая, защото друго не мога и да искам, аз дори от мечтите си искам да се откажа, защото ми причиняват болка с невъзможността да се осъществят.
Но може ли човек да заповяда на мечтите си?!
Спомням си и думите на поета: “Защо пък не – в мечтите няма цензура”. За другите му качества, скрити от публиката, не мога и да мечтая, защото и аз имам някаква морална граница, която дори мечтите не могат да прекрачат.
Да кажа все пак и две думи за синтаксиса му. Науката и изкуството могат да постигнат огромен напредък, ако се захванат по-сериозно с изучаването на този феномен. Той започва изречение, връзва към него подчинено, към него още едно подчинено, после, да речем, свързва първото подчинено с третото, засилва още няколко подчинени изречения и след всичко това той успява да затвори вратата след себе си, да сложи похлупака, да комплектова мисълта си – с две думи, да свърже мишките с опашките им, ако разбира се, приемем, че синтактичните му конструкции са мишки, разделени от опашките, за да се свържат наново в един екстатичен архитектурен комплекс, подобен на мегаломанските сгради в Букурещ.
Ако трябва да съм честна, не вярвам, че вие или който и да било друг може да ми помогне.
Ценя своята любов и тя за мен е ценност.
В същото време се измъчвам, защото за любовта ми не съществува врата към щастието и към върха на всеки един достойно живян живот – семейството.
Не искам да съобщавам името на обекта на чувствата ми, за да не го злепоставям. Аз му желая всичко хубаво, макар да се съмнявам, че на света има жена, която така пълно да оцени качествата му, както аз – с което не искам да обидя съпругата му, която съм сигурна, че е прекрасен човек.
С обич и отчаяние:
Цветанка Дългоушкова
***
РЕШЕНИЕ – ТРУДНА РАБОТА
Уважаема Цветанка,
Вашият казус е един от най-величествените, на които съм попадал. Права сте, че никой не може да ви помогне. Аз също няма да спомена името на вашия възжелан, но интелигентният читател, разбира се, ще се досети. Вие давате предостатъчно косвени указания кой е този човек. Очевидно държавата на любовта, която сте изградили в сърцето си, вече е толкова голяма, че колкото и да се опитвате, не можете да задържите всичко това изцяло вътре в себе си. Считам, че с това ваше писмо всъщност обявявате публично какво изпитвате и към кого.
Права сте, че в този един живот, който всички ние живеем, бляновете ви ще останат само блянове. Липсва дори нищожен шанс всичко това да доведе до някаква форма на консумация. Той никога няма да се раздели със семейството си, вие никога няма да пожелаете това. Дори да остане вдовец, той пак ще остане верен на съпругата си и дори под смъртна заплаха не би посадил рога на гроба й.
Разбирам защо
всичко това е мъчително за вас, но то всъщност е прекрасно.
То ще остане на територията на Идеалната държава в сърцето ви. Там няма разочарования – освен разочарованието на несбъдването, което всъщност може да се осъществи по един много интересен начин. Не физически, разбира се – телесно ще останете сама, но духовно вие може да изживеете в най-пълен обем цялото щастие на идеалната любов.
В Идеалната държава на Платон, както ви е известно, поетите са излишни.
А пък аз ви съветвам точно обратното на Платон – пишете стихове. Макар че работите в МВР (извинете ме, че го съобщавам), вие сте поет. Аз почти се влюбих в стила ви на изразяване и дори дългите синтактични конструкции, които сте заимствали от скъпия за вас човек, аз бих нарекъл с думата „прекрасни” и не бих използвал никоя друга. Пишете стихове напук на Платон и напук на безчислената орда псевдопоети на нашето време. Няма значение дали публикувате или не – така ще сублимирате и преглътнете цялата салата на богатата си психика, ще я смелите и по страните ви ще потекат сълзите на окончателния катарзис.
Така ще имате своята платонична връзка
с антиплатоничния елемент – писане на стихове; ще имате своето утре и своя спокоен сън.
Няма нищо по-хубаво от спокойния сън, а той се постига с чиста съвест и себеосъществяване; или чрез животински секс, който във вашия случай не е нито желан, нито възможен.
Продължавайте напред – с Платон и напук Платону.
Ваш
и не само ваш:
Хари Джентъл
0 Коментара