Светът става все по-несправедлив към мъжете. Ходът на цивилизацията може да ни дърпа напред и нагоре, но по отношения на удоволствията нещата със сигурност вървят все по-надолу. Някога мъдреците са се сетили да създадат специална каста на хетерите, които владеели куп еротични и артистични умения, за да задоволяват всестранно нуждите на ума и тялото ни. Да не говорим за блаженството на цар Соломон с неговите стотина официални съпруги и още десет пъти по толкова наложници, надпреварващи се във всеки свободен миг от важните му държавни дела да го съблазняват и угаждат.
Дори суровите германци по време на Втория райх си дали сметка, че колкото и добре да са обучени войниците, те няма да забравят вкуса на плътската наслада и даже на бойното поле ще са готови да кръшнат, за да я получат. Затова през далечната 1941 г. по инициатива на райхсфюрер Химлер за тях била изработена сладострастната и безотказна Боргхилда. Така светът се запознал с първата секскукла. Дамата, разбира се, била русокоса и синеока. Вечно усмихнатото гумено създание трябвало да предпази гордите арийци да не би прибързано да зацапат своя безценен генофонд с някоя полска проститутка. Междувременно обаче ситуацията по фронтовете се усложнила, блицкригът яко зациклил и вече на никого не му било до надуваеми кукли и първични телесни удоволствия.
Но с мъжките удоволствия винаги така се случва. Стана хронична традицията те да имат по-нисък рейтинг от семейните телевизионни шоута в праймтайма и всякакви прочие гримаси на модерния ни бит. Все се намира уж сериозна причина да бъдат отлагани за после. Ако едва през 50-те години на миналия век свенливо започва
серийното производство на секскукли
за скучаещите за взаимност мъже, то още в Древен Египет жените се кефели с дървени и кожени имитации на нашия фалос. Факт е, че дори днес в сексшоповете съотношението между артикулите за женското и мъжкото удоволствие е 20:1.
Най-тревожното обаче е, че съвременните дами буквално са зомбирани от десетки наръчници, които вещо ги ограмотяват как да озаптят мъжката инициатива и естествените ни щения.
Може намеренията първоначално да са били добри, но, както винаги, се стигна до хаос в партнирането ни. Отначало феминистките с благ тон съветваха посестримите си как да доставят на любимия си удоволствие. Скоро обаче размахаха пръст, внушавайки им, че по-важното е да ни накарат да им доставяме удоволствие.
Нека кажа веднага, че в удоволствието няма нищо лошо и в крайна сметка не е от значение кой на кого го осигурява. Само дето ме смущава понятието “доставя” – прилича ми на поръчка за пица по телефона. И ние задължително сме в ролята на пицата. Или, ако повече ви харесва, на задължителната жертва на богомолката.
В обществото ни нещата се поляризират по странен начин. Ще ви дам само един, макар и циничен на пръв поглед пример. Ако един мъж си признае (или бъде изловен), че онанира, за да си угажда, той тутакси ще бъде обявен за жалко и смешно изчадие. Жената, която се гали и възбужда обаче дори на билбордовете по улиците, ще бъде описана като творец, който никога не престава да открива нови хоризонти пред своето “аз”. Тя ще е смела авангардистка, а той – отвратителен представител на все по-отвратителния пол. Защото от него се очаква кротко да седи на дивана пред телевизора,
вятърът на упреците
спрямо нелечимите му недостатъци ведро да калява кожата и нервите му, а в ръцете си винаги да стиска букет свежи цветя и плик с фирмени подаръци за любимата мъчителка.
Лично мен ме тревожи накъде в тази плоскост се е запътило човечеството, защото в по-голямата си част то явно отдавна не е прогресивно. Все по-нарицателен става образът на този, който дръзва да търси и получава плътска наслада.
Човечеството инвестира големи надежди в интернет, надявайки се, че така истински ще разкрепости. Най-голямото му постижение обаче че, че той действително ни превърна в едно направи глобално село, но не успя да промени манталитета ни. Ние продължаваме да разсъждаме като затънтена махала за смисъла на земното си предназначение. И все така охотно робуваме на заблудата, че дамата, която прави секс заради удоволствието на партньора си, е продажно или поне фригидно същество. И че единствено мъжът, който самоотвержено се грижи за удоволствието на жената до себе си, е истинския сексгерой на нашето време.
Странното е, че никой не само, че не разобличава, но и не подозира измамата.
На този тревожен за телесното ни благополучие и равновесие фон, няма как психически да се чувстваме комфортно.
Не може мъжът хем да е неудържим и ловък ловец в бизнеса, хем в поривите си за пълноценен сексуален живот да е принуден свенливо да си играе с пластмасови играчки. И то скрит зад дебелите пердета на дома си. Дори с факирски мозък да е станал собственик на прословутите диамантени мини на цар Соломон, ще се чувства като куцо магаре, ако му постоянно му налагат спартанска диета на телесните му стремежи. И въобще няма да се утешава от мисълта, че, според ведрия постулат на дзен философията, полупразната ясла на преживяванията му всъщност е полупълна.
Само дето, скъпи и многознаещи, но и вечно скептични дами, той се нуждае не от оптимистично духовно бъдеще, а от
реалистично телесно настояще.
То се осмисля единствено с вашето доброволно и доброжелателно съучастие във взаимния ни копнеж постоянно да се опознаваме и пълноценно да се наслаждаме като полове. Което въобще не означава, че някой от нас омаловажава решаващия принос на другия, за да могат еротичните ни срещи да се случват.
Мъжът се страхува не толкова, че може да стане Някой за еднократна употреба в леглото, колкото че ще се превърне в неодушевено Нещо, ползвано само краен случай. Вероятно защото на пазара на живота това винаги намирисва на безвъзвратно преоценена стока.
Истината е, че, ако продължаваме да пренебрегваме гласа на либидото, ще ни се наложи да признаем, че явната ожесточена война между половете само е мимикрирала в тайно, но още по-подмолно противопоставяне и
коварно надиграване на тема кой е излишният.
Уверявам ви: мъжът продължава да се надява, че докато жените се надпреварват да го задминат с ума и тялото си, няма да забравят вечер да се върнат и да споделят нежността си с този, който не е член на управителния съвет на фирмата им. Или пък само защото е любимият им пластичен хирург, бдящ да заличава белезите от битките им годините.
Мъжът продължава да вярва, че независимо от кой опит Създателят е сътворил жената, без нея и ябълките, и раят, където и да е той, ще са кисели, ако се окажем самодостатъчни.
Едва ли ще ни утеши обстоятелството, че нашето поколение не е първото, страдащо от несправедливостта. Клеопатра и Екатерина Велика с пълни шепи са се наслаждавали на живота и ненаситно се къпели в порока. Но сигурно затова потомците не спират да им се възхищават. Нерон и Калигула решили да ги последват в пиршеството на плътта, но строгия съд на нравите ги внесъл в
черния списък на мръсниците и извратените.
А защо, кажете ми, тези жизнерадостни и пиещи с пълни шепи от наслажденията типове не ви харесват? Куп рицари са пролели стократно повече кръв, но към тях историята е далеч по-снизходителна. Може би защото техните пакости са били по идейни подбуди, а не заради отвратителното им лично удоволствие. Сигурно щяхме да обявим Дон Кихот за гнусен развратник, ако се бе заиграл под чаршафите на Дулцинея Тоболска. И щяхме да провъзгласим Санчо Панса за целомъдрен образец на цивилизованото въздържание. Нищо, че за комат хляб е готов да смени господаря си.
Явно
нашата цивилизация действително се бои
да стане “общество на потребителите”, но само единствено по отношение на плътските наслади. Затова се държи като ощипана стара девица, която гневно трепери да не би да я изнасили някой, който въобще не подозира, че тя съществува. А и не му пука. Но човечеството винаги е очаквало бедите оттам, откъдето нищо не го заплашва. За какво общество на потреблението, дами и господа, може да се говори, когато днешните мъже почти са отвикнали или не смеят да направят нещо просто така, за лично удоволствие и радост? Може облеклото и колите им да са задължителна част от постигнатия статус. Но жените винаги са най-необоримото доказателство за истинското им здраве и стабилност.
Затова не мога да разбера защо всички внушават на днешните мъже, че не бива да мислят за себе си, а трябва да се посветят на някакви по-висши цели. И че ни е предостатъчно да се задоволим с телесното си здраве. А ако чак пък толкова сме загорели, стига ни синеоката и лесно почистваща се Боргхилда. Нищо че единственият резултат от липсата на плътски удоволствия са суетливите движения и злият ни поглед. Добре, че действително сме жилава порода и умело запълваме с живи удоволствия паузите между битките.
Явно смело трябва да се опълчим на тези, които неспирно ни четат морал. Вероятно само чрез едрогърдите хетери ще си отвоюваме правото да се радваме на живота.
И вместо гнусливо да бръчкате носове, дайте си сметка, че те са далеч по-безобидни от всички известни ни идеали за хуманизъм и прогрес. Нещо повече: те много по-рядко причиняват човешки жертви.
0 Коментара