От 1911 година започва периодиката на едно необикновено издание. То „излиза кога да е“, печата се „де да е“ и струва „колко да е“. Най-четената му рубрика носи заглавието „От де да е, к’ви да е“, а главен редактор е Кой Дайов — Александър Едрев, известен още с псевдонима Вердела.
Става дума за вестник „К’во да е“ — „Орган на българските масалджии и зевзеци“, които печатат творбите си под най-невероятни лъжеимена. Освен Вердела, тук са Колю Сатирик — Никола Гръблашев, Д. Розалин — Дямитър Попстефанов, загадъчният Атила — Иван Т., подписващ се и като Писателят 101… Тук в зората на своето творчество е и Орезам— Христо Измирлиев, по-късно пламенният певец на пролетариата Христо Смирненски. Част от псевдонимите остават неразгадани и до днес. Така например някой си Scorpion се обръща към главния редактор:
«Драги Вердела,
Не знам и аз, писмо ли да та пиша, да замина ли веднага за София и устно да ти го предам, но правичката да та кажа, нямам търпение…“
Редовете са публикувани в брой 223 от 27 август 1916 г. под надслов „Моята жена“. Те представляват „затрогваща изповед“ на страдащия от семейния живот анонимен автор. Преди това, също в неизвестност ще останат „АЗ“ и „ТЯ“, които чрез брой 127 от 1914 г. оповестяват:
„Съобщаваме на всички, че АЗ и ТЯ се сгодихме и ще се венчаем един ден, когато му докараме цаката.“
Няма да остане незабелязан обаче героят на следната обява
„ЧИЧО СТОЯН (някога) ще се сгоди. Настоящото заменя отделни покани.“
Чичо Стоян е известният детски писател Стоян Попов. Шегата е отпечатана през 1912 г., когато к‘водаистите може би „са забравили“, че той отдавна е сключил брак с актрисата Роза Попова. Наистина мнозина търсят „сватбени услуги“ посредством вестника… „МЛАДА, КРАСИВА, интелигентна, здрава, хубава, симпатична, приятна, нежна и ходила по вънка госпожица — четем в брой 42 на „К‘во да е“ от 1911 г. – желае да встъпи в първи законен брак със също такъв господин, при условие, след венчилото да останат като брат и сестра до гроба…“ А рубриката „Малки обявления“ съобщава: „ДИРЯ да се оженя за едно момиче на възраст 5856 дни. Който е на тази възраст, да ми пише. Предпочитам вдовица с или без деца. Споразумение: Toto.“ (брой 106 от 1914 г.)
Латинските букви са „закодирали“ редовния сътрудник на „К‘во да е“ Алекси Василев. Несъмнено, за да му помогне в „брачния избор“, след няколко броя редакцията публикува съобщението: „ЗА НЕЖЕНЕНИТЕ!! Бюро за измамване — София. Зестра, Жени, Зестра! Млади и красиви моми и вдовици със зестра от 10000—100000000 има винаги по света. Който желае да се ожени, нека ни изпрати 5 лв., та пак да си се ожени със зестра, стига да има кой да му даде. Ний земаме само 5 лева. Побързайте, за да не стане късно, че пари трябват.“
И резултатите не закъсняват — появява се нова „плеяда“ от обявления за венчавки, годежи, сватби… В „брачната кампания“ се използуват всички средства. Брой 190 от 1915 година например рекламира: „Ново! СЕНЗАЦИЯ! Ново! Радомирци нащрек! В неделя 6 того в 10 ч. вечерта, в салона на гимназията, за пръв път ще се даде с благотворителна цел АМЕРИКАНСКА СВАТБА, която получи отлични резултати и симпатии в Сливен, Шумен, Русе, Варна и Пловдив… Това като последна дума на модата! Използувайте случая!…“
Същността на „Американската сватба“ е забулена в тайна. Най- вероятно е една от онези хумористични приумици в стила на вестника, чиито автори са Колю Сатирик и Д. Розалмн, Атила или Toto. Кой знае? Ако самите к‘водаисти имаха възможност да отговорят, може би щяха да прекъснат почудата ни с думите:
– Както и да е! Важното е, че бракът не е к‘во да е…
0 Коментара