И друг път съм правил това признание: чета “Жената днес” от ранни младини, тогава го получаваше майка ми, а след това – жена ми. Мисля, че и с останалите женени мъже е така: до всяка от тия 443 хиляди абонатки стои най-малко още един читател – жененият мъж. Намира той много неща за четене, които поддържат интереса и любопитството му: четива, анкети, дискусии, писма, рецепти, а мнозина вече разгръщат и приложението, заинтересувани от плетивото на една кука и от рязаната бродерия… Може би единственото, което липсва в списанието, са кръстословиците.
Жененият мъж търси обаче една малко по-особена кръстословица – кръстословицата на любовта. Загадките, тайните, енигмите на Любовта. На пръв поглед списанието, може да се каже, прелива от любов: то се списва с любов и от всеки ред лъха любов – към труда, към природата, към компютъра, към свекървата, към моделите на “Яница”, Елхово…
Но жененият мъж търси нещо за любовта на жената към мъжа. И за съжаление не намира. Точно като в 1001 стоки – не намираш точно стоката, която търсиш. Той има предвид не класическата любов, която продължава рода и пречиства кръвта според народната рецепта. Жененият мъж търси любовта на жената като внимание, отношение, съчувствие, понякога състрадание или милосърдие… Така да се каже, той много се надява, че жената “ще му влезе в положението”, ще го разбере.
За една любов-разбиране е петимен съвременният мъж.
Това е една теза, която трудно се аргументира, цяла “Ана Каренина” трябва да изпише човек, и то в огледален вид – този път в центъра трябва да бъде Алексей Каренин, оня нещастник с косматите уши… Но епохата е друга, няма време за дълги романи, пък и днешните колеги на Лев Николаевич повече теглят назад към златните векове, отколкото към нашето време на бройлера и полиестерното влакно…
И тъй, наистина ли се нуждае нашият човек от внимание, разбиране и топлина? Наистина ли самочувствието му е понижено? Мисля, че към енергийната криза трябва да причислим и днешния мъж – той също изпитва енергийни затруднения. От това неспокойствие се влошава качеството, което пък се отразява на конкурентоспособността. Резултат: дванадесет хиляди от хладилниците му стоят в склада и още три хиляди в коридорите на завода. И искаме тоя човек да се върне вечер с букет гербери и да целуне жена си.
Хайде сега да видим в службата, най-масовата работна площадка на българина. Сбъдна се мечтата на бохемата от началото на века:
София, бабам, София, там всичко яде и пие…,
като под София нямаме предвид столичния град, а всяка службица, дето не вей и не вали, къкри джезве на котлон и от време на време се отваря по някоя папка. Добри условия за живот, но нашият човек и тук е оклюмал. Скоро ще го атестират, за да извоюва още една-две точки, трябва да натопи някого от отдела. За да го забележи началникът, трябва да предложи някаква реорганизация, почин, движение някакво да оглави… И понеже вече сме почти на края на всички възможни почини и движения, чиновникът постепенно охладнява към службата и се насочва в друга посока. Започва да си измисля хобита. Строи яхти, за да тръгне по пътя на Магелан и Васко да Гама. Катери се по покривите на света или слиза в най-дълбоките му мазета. Лакира корени, приличащи на живи същества. Или постила двора си с килим от цимент и сто хиляди капачки от бира и швепс. Енергията трябва да се оползотвори, движението е всичко, целта е нищо…
Ето за тези наши хора ни е думата. Взети поотделно или като един човек, когото нарекохме женения мъж. Той се нуждае от съчувствие, понякога от нежно поглаждане на бузата. Той може да бъде мил любовник, внимателен съпруг, грижлив баща на многобройна челяд. Ама кое по-напред… И остава ли му време и сили за всичко? Кой може да разбере истинското му дередже? Има само още един човек – жена му. Тази, която доскоро се оплакваше, че не я разбират достатъчно, че не й помагат, че не я обичат.
Дошло е време сега тя да направи същото за мъжа си.
Обърна се картата… Силата на жената не е вече в нейната слабост. А в любовта й към мъжа. Някога Юго бе писал, че признакът за любов у мъжа е неговата плахост, а у жената – смелостта. Ако е прав класикът, излиза, че жената трябва да действа вече по-смело… Този призив всъщност е насочен към обществото, довело до това състояние нашия пациент. Но обществото е нещо голямо, мъгляво, неконкретно. Не можеш да му се скараш, да му направиш фасон или вечер да му обърнеш гръб. Остава малкото общество, което е най-плътно до нас, по-точно половината от нас. Жената на женения мъж, омъжената жена. Тя трябва да хвърли спасителния пояс или дори – спасителната сламка. Важен е жестът.
0 Коментара