А за мен – „Жената днес“.
Така казвам и жената от будката за вестници ме поглежда.
Поглежда ли ме? В наше време поглеждат ли се мъже на средна възраст, които си купуват женско списание?
С любопитство ли се поглеждат или с подозрение? Или въобще не се поглеждат – защото времената ни се казват Безразличие; и Не-Гледай-Хората-Кво ги-Зяпаш?! – така също се казват наш`те времена. Ех тези наши времена!
Май не ме гледа много-много жената от будката за вестници. Ние, българите, не сме мръднали – все сме си седем милиона, даже бяхме преди и осем. Но сега живеем с чувството за претовареност – като да сме станали сто милиона. Силите ни, които можем да отделим, за да бъдем отзивчиви, и вниманието, което можем да отделим на всеки един Друг човек – са намалели, много са намалели!
И това е, защото безкрайните улеснения на живота, които ние така лакомо възприехме (запомнете тая дума – не създадохме, а възприехме)…те безкрайно затрудниха живота ни!
Преди писма се пишеха на ръка и се пускаха на километър – в пощата
Сега писмо се пише с десетина кликвания на клавиатурата и се праща за секунда – до Пекин или до Сиатъл. Улеснения. Които ни носят ужасно чувство за претрупаност и преумора. Човек седи в тайната си стаичка и се моли на тайния си бог, а в това време получава три есемеса и две повиквания по мобилния телефон и четири писма на електронната поща. Ужасно чувство за умора. Нещата… Хм, Нещата стават все по-малко ценни. Защото все по-малко време, внимание и чувство можем да им отделим. Отдадени на обслужване на Улесненията, ние не обръщаме внимание на хората, с които говорим – заради джиесемите, направени, за да говорим с хората. Улеснения.
Както и да е. Ако поискам на жената от будката и списание за секс с марсианци – тя пак няма да обърне кой знае какво внимание. Хората сега са уморени един от друг. Всички имат прекалено много проблеми, свързани с улесненията в живота, всички говорят на различни езици, всеки има право да прави каквото си иска, никой не знае какво точно иска… Вавилон.
Мисля, че
Вавилон е нещо като символ на либералната консуматорска демокрация.
И мисля, че не е никак лошо място, но е за зрели хора. А къде са зрелите хора?
Едно списание „Жената днес“ за мен! – повтарям аз и ми е приятно.
Защото, казвайки това, изпитвам куп неща. О, знаете ли какви? Приятно ще ми е да направя един малък разбор на нещата, които изпитвам, казвайки тия думи: За мен – „Жената днес“.
Така – купувайки си от РЕП-а най-старото и най-хубаво женско списание в Републиката, аз на първо място си припомням, че времената все пак…
Все пак, дявол да го вземе, напук на всички малоумчовци, които виждат Света само през призмата на своето вкиснато остаряване, все пак – времената са по-добри от преди!
Ако в 90-те фактът, че мъж си купува женско списание би предизвикал насмешка, то сега – не.
Някой ще каже: Напротив!
Но, моля ви – това са моите мисли и наблюдения! Любителите на злобното заяждане не си правят сметка, че когато някой изказва мнение, той изказва Именно Своето Мнение! А по мое мнение времената ни са по-либерални и по-разкрепостени от миналите. О, да.
Та нима няма вече гей паради? Нима нямат право и тия, които не обичат гей парадите да протестират (но все пак – мирно!) срещу тия гей паради?
Нима нямат право любителите на Европа да демонстрират предпочитанията си съвсем свободно – успоредно с тия, които ненавиждат Европа?!
Някой ще каже: Ама погледни медиите!
Там няма свобода на възгледите!
И твоите халюцинации за нараснала свобода са абсолютна заблуда!
Да, но нали има пазарна икономика? Свещена частна собственост? И така – ако една медия е собственост на някого – нима няма пълното и естествено право този някой да определя какво точно да има в неговата медия? Нима, ако той иска да се подмазва на властта, няма право да се подмазва на властта?
Да. Аз, лично Аз, напълно свободно изпитвам чувството, че свободата нарасна. Не се шегувам. Сигурно ви се ще да видите ирония в писаното, защото не обичате някой да говори незлобливо и положително за Съвремието. Но аз не влагам ирония. Наистина мисля, че свободата е нараснала. И то не тази, която зависи от правилата и от законите. Не и от политиката. А свободата, която зависи от възгледите и етичните принципи на хората. Тази – наистина свещената свобода на възгледите – според мен нарасна.
И сега един мъж може не само да си купи женско списание,
без да се срамува, но и да обяви, че е хомосексуалист. Или че обича чужда жена. Или че не обича своята. Или че не обича чужди жени. Или че иска да ходи с женски дрехи. Или че иска да чете женски списания. Или че не му харесва Тук. Даже може да си позволи да изкаже и еретичната идея, че му Харесва Тук. А ми се струва, че и понятието „чужда жена“ става все повече анахронизъм, защото е свързано с представата, че жените са нечия собственост.
Да. Ще ми се да отбелязваме от време на време, че във времената ни има малко повече свобода.
И сега ще кажа нещо парадоксално: Те вървят и към повече несвобода. Винаги има две противоположни тенденции – да не забравяме това!
Но все пак – искайки от жената зад щанда списание „Жената днес“, аз с удоволствие установих, че мога да го кажа по-високо и с по-леко сърце, отколкото бих го казал преди 10 или преди 30 години.
Преди 30 години и
да купуваш презервативи от аптеката беше някак срамно
Старото патриархално-социалистическо общежитие имаше само едно условие към правилата на поведение: Да прикриват реалността, да не отговарят на истината. Каквито ще да са, важното е да са лицемерни и фалшиви. Хората правеха секс, но това не биваше да се разбира. Хората слушаха западни радиостанции, но това не биваше да се казва. Хората крадяха и не работеха, но това трябваше да се покрие с подсмихваща се тайнственост. А ако някой мъж купуваше женско списание, той трябваше да се усмихне извинително и да каже: Мх, кхе кхе, за жената го купувам, кхе кхе неудобно се получи, но тя е заета сега, разбирате ли…
Така. А другото, което изпитах, казвайки „Едно списание „Жената днес“ – за мен!“ – беше…
Беше също приятно чувство. То беше чувството, че имам богатство. От представи, които са се натрупали в мен. И то – някак покрай това списание. Представи за това какво е Жената. Представи за това какво представлява Жената. Какво Е.
Жената, която ми подаде списанието, беше на средна възраст; леко повехнала, мила и русолява дама, най-вероятно филолог по образование. Как…през коя от многото призми за гледане на света, с които разполагам, да я погледна? Като каква да я възприема?
Като мъченица на обезличаващия капитализъм?
Или като леко обезвкусен обект на Желанието? Или като майка на деца, подобна на моята? Като възможен приятел, жив човек, топло сърце и събеседник; приятел, с когото можеш да си поговориш на чаша вино късно нощем? Като на човек, който те гледа и се грижи за теб в болничната стая, докато умираш?
И аз си припомних в един кратък миг, че в детството ми – без напълно да го осъзнавам – аз попивах представата за Жената като „другарка и спътник в трудовия път“.
Но попивах и една представа за Жената като полуматрона, полу Месалина – гойна институтско-учрежденска курва, създадена от зрелия социализъм, с ярко червило и парфюм Бич може. А по-късно у мен се създаде представа за Жената като чиста наслада, любовен копнеж, по-силен от всичко. Като съвършена любов – морска, светлосиня, непосилно възбуждаща, млада, ефирна, копринена, с развяваща се светлоруса свила-коса…
…А по-късно гледах женски полови органи в стъкленици,
изрязвах ги с нож от труповете на умрели жени (на ръката на една от които видях и евтино пръстенче), защото бях студент по медицина. И у мен се създаваше представа за Жената като за безнадеждна Биология, телесна предопределеност, подобна на мъжката – съвсем същата, само малко по-различна; човешка, преходна, страдалческа, мускулно-кожно-маточно-чревна; тъжна обреченост на месото, на разпадащата се плът.
После работех като психиатър в Женско Остро отделение и виждах Жената, лежаща на някой под гола и безумна, пищяща и повтаряща някакви несмислени ужасии. И у мен се създаваше представа за Жената като непонятна лудост.
А после у мен се създаде представа за Жената и като мъдра любима, като стабилен гръб – на който да се облегнеш, рамо, тяло, душа, ум – с които да живееш и да се усмихваш с въздишка – по Пътя. Сила, по-голяма от мъжката: по-устойчива, по-неустойчива, близка като земята, но също така – неразбираема като земята. Купища представи за Жената има в моята глава.
И докато поисках: Едно списание „Жената днес“ – за мен! – те избухнаха като фойерверк – тих и пълноценен – в главата ми. Да, изпитах чувство за богатство. Ако имах една или две представи – казах си – бих бил беден. Изпитах чувство за мъдрост, засрамих се малко от него, усмихнах се.
Чувство за богатство.
0 Коментара