Да се влюбиш в семеен мъж, е все едно да поглъщаш два романа едновременно, казва Бенджи. Тя е на 22. Работно място номер 8 в нашата средно голяма фирма. На работно място номер 9 е супервайзорът Иванов, по прякор Факира. Той е на 34. Четиридесет души, тоест цялата фирма, знаем за романа на Бенджи с Факира. Семеен, с дете в четвърти клас.
В последно време въртя истории само с женени, казва Бенджи.
Снимки Ивомир Пешев
Един мъж, колкото и да ми харесва, ако не е семеен, ми пада тръпката. Всичките ми приятелки са близали поне по един семеен сладолед. Ново течение? Аеробика на моралчето? Мода? Знам ли… По-скоро любопитството на младите, готови на тази възраст да си правят сексуалните революцийки. Така да се каже: търсят по-различните адеквати. Щото свободният мъж те въвлича в чувства, удължава излиянията, по цели нощи може да те кове със SMS-и.
Неангажираният предлага ангажиращи вечери, въвлича те в културна програма – хайде, миличка, в „Арена“!, задължително иска вярност, налага иго и его
ТОЙ не бърза. Знае, че удоволствието предстои.
И те обсебва. Майката ти разкатава със собственото си присъствие. Ако знаеш колко време струва това!, възкликва Бенджи. Свободният те въвлича в чувствата си, които изговаря, за да осмисли пътя към кревата. Така да се каже, обсипва трасето с цветя. Семейният е по-бърз, по-ритмов, по-целенасочен. Факирска работа! Ако не е луднал, попадайки в капана на собствените си чувства, ако е с намерение само да си грабне няколко лъжици от моя сладолед, той ще отвори хладилника с по-малко думи, с по-кратка вечеря, с по-къси послания.
Той щрака, мисли по-комбинативно. Хем трябва да си изработи алиби, хем да изработи и Бенджи. С извинение за израза.
Окей! Идва най-готиният момент.
Започва да си гледа часовника. Трескаво. По няколко пъти. Уж между другото. Той си тръгва щастлив. Има къде да се завърне за разлика от свободния лигльо, който винаги иска да остане.
Семейният ми е съкратил прелюдията. Но нещо повече: той ми съкращава продължението, онова мъчително продължение, когато те връхлита желанието за свобода, за отърваване, онова изтъкано от лъжи измъкване: Ох, утре трябва да ставам рано. Чао. За да не му кажеш право в очите, че не ти е било гот. Семейният си тръгва винаги преди това. Трябва да отнесе онова на домашния адрес.
Спестява ми време. А времето не е само пари. То е избор. Повече възможности. То е свобода. Приятният унес от леката вечеря, от яденето без запръжка. Не си длъжен да влачиш задължения. Да миеш чиниите.
Времето, подарено ми от семейния, се изпълва с аромата на собствения ми десерт: мога да го сервирам на друга маса. Мога да го върна в хладилната камера – до следващата визита. Времето е най-красивият букет, който може да ти поднесе само семейният. Лигльовците предпочитат да ти поднасят себе си!, категорична е Бенджи.
А, ще разбере жена му! Много важно. Ще ми научи номера и кво?
Най- много да се обади, за да ме нарече курва.
Айде бе! За това пък изобщо не ми се спори.
Как да й обясня, че всъщност искам да й благодаря. Да й кажа едно голямо мерси затова, че си го пази, че той се връща, че му прави остров, че не го изпуска като свободно хвърчило. Как да й обясня, че всичко това ми е удобно. Че ми помага на времето. На мислите. Че ми помага в крайна сметка на бизнеса.
Е, подир тирадата винаги ме спохожда кефене. Не защото съм й разклатила семейството. А защото е научила, тя се тровка, сигурно фучи и страда. Кой лигльо ще ти поднесе тази тръпка!, усмихва се Бенджи.
Тя, съпругата, трябва да ми благодари Защото не искам да го развеждам. И той не иска. Това не го коментираме. Той иска само нова тръпка, нови овали и аромати. Нова страничка от интимната си биография, която ще разтваря на 64 (по „Бийтълс“). Аз й спасявам семейството. Как да й го обясня?
Защо всички съпруги мислят и реагират еднакво? Дали пък едно тъй дълго съжителство не се превръща в матрица – произвеждаме си навици. Матрицираме си чувствата. Колкото впрочем са останали.
Да, една история със семеен мъж винаги предлага по-голямо удоволствие от риска, предлага повече варианти, мотивира по-бързи решения. По-бистьр ум. Държи в постоянна бодрост инстинкта ти за самосъхранение. Разгъва комплекса на кражбата. Придобиваш нещо чуждо. За временно ползване. В много по-учестен ритъм. Не се лигавиш с „Ооо, Пепи“. А директно мериш кренвирша. Даже не плащаш, ако, разбира се, сексът не е обменна монета.
Една история със семеен мъж просто се помни, миличък, уточнява Бенджи. Тя е разбивката на ветото, разпивката на забраната. Жена ти е в командировка, нали?, пита Бенджи. Какво ще правиш довечера?
0 Коментара