Дългогодишни наблюдения ме доведоха до извода, че повечето мъже имат нужда от подробни указания как да подхождат и вхождат в жената до тях (дори тя да е там случайно и за малко). Въобще, направо наръчник им трябва, а на някои и нахуйник.
В типичния случай жената бива ползвана като по-удобна форма на мастурбиране (задоволяването на нагона не се брои за секс), помпане на егото (чрез доминация и командарене), показване пред околните (ако става за показване), спаринг партньор (или боксова круша), кошче за душевни отпадъци, домакинско и детеродно оборудване.
Също така честа и прозаична функция на жената е да дава любов на онзи, който има нужда да бъде обичан. Съществуват не малко мъже, чийто живот се базира на тази нужда. Не е важно коя е жената или защо ги обича, важното е да се чувстват обичани, обгрижвани и прегърнати вечер.
То със същия успех
човек може да си вземе и куче,
но поради силата на традицията, изборът пада върху жената.
Разновидност на ползването на жената за надуване на егото е, когато мъжът развие нечовешки способности на любовник (точната дума е спортист), но не от любов и вдъхновение, а за да може да каже, че й е обърнал хастара с тричасово помпане, свършила е три пъти (поне), а главата й се е удряла в стената, без тя да забележи (от екстаза).Това са чести теми на мъжки разговори и, разбира се, са се случили само в мъжката глава. Аз не познавам жена (с добре развита сексуалност), която да не носи на цяла нощ секс.
Масовата употреба на жената по гореспоменатите начини е довела до илюзията, че други няма (като изключим онзи рядък случай на споделено влюбване). Съществуват обаче нежни измерения, които превръщат жената в божествено творение от вселенски мащаб. Освен дарявайки живот буквално, тя, която е Муза, може да дарява живот и иначе – вдъхвайки го в околните под формата на вдъхновение. Музата е не просто красива (което е субективно понятие), а грациозна, озаряваща и автентична (демек не е изрязана от модно списание). Като един истински оператор на пулт, тя натиска онова копче в околните, което ги кара да засветят и творят.
Музата може да е и мъж, но в нашето ориенталско общество никой не би си признал без бой (пък и с бой).
То мъжът го е срам да си каже, че си е правил клизма (ужас, бъркал си е отзад), пък за друго да не говорим.
Освен това жената е дарена с много повече сексуални нервни окончания и ако за мъжете с пълна сила важи лафът, че „едно пикане е половин ебане”, то при дамите пропорцията е някъде около 16 000:1, при това, ако са се стискали. Да наблюдаваш как една жена се разтърсва от спазми и стонове (до степен на сълзи или изпадане в несвяст) е като да гледаш избухването на свръх нова.
Всеки истински женски оргазъм е пукване на пролет
Колкото и невероятно да звучи обаче, има и по-разтърсващи усещания от това (илюзия е, че целта на секса е кулминацията). Когато един мъж успее да се просмуче в кожата на жена, да се разлее по вените й, да се смеси с дъха й, сексът се превръща в едно постоянно състояние на оргазъм, което понася жената като комета към съседни измерения, и от което тя излиза различна – по-красива и пробудена. За това не е задължителна любов, а само истинска интимност.
Също така в жената няма онази френетична амбиция да прави и постига. Затова тя може да те целува нежно, с дъх на вечност, докато не можеш да различиш нейните устни от своите.
Мъжът, от друга страна, има нужда да се хване за палката и да дирижира. Но не винаги е било така. Казват, оригиналният Адам бил андрогин и чак после Бог го разделил на мъжка и женска половина, че да не му е скучно. Казват още (ама не същите), че зад всеки успял мъж стои по една жена (е, понякога с няколко нули след себе си, като в случая на Пикасо). Ако погледнем нещата малко по-отвисоко обаче, е трудно да се каже кой от двамата е успял и кой е отзад (стъблото по-успяло ли е от корена?). Тези понятия губят смисъл, защото отгоре се вижда само един човек, чието лице е течно, чиито черти идват и си отиват като вълните, ту мъжки, ту женски, а при прилив, за миг се вижда ликът на онзи изгубен Адам, чиито части са разпръснати из цялото човечество.
Все пак, има един начин на употреба на жената, божествен като огъня на Прометей. Ако в тъмна нощ докоснеш една жена, успокоиш страховете й, наметнеш раменете й, втечниш мислите й и събудиш камбаните на смеха й, тогава тя започва да свети в мрака. Поглеждаш я, очите й са огледални. В тях виждаш себе си, отвъд представите и чуждите очаквания, красив и съвършен. В тези моменти жената губи своята идентичност и се превръща в Бог. А очите на Бог виждат единствено съвършенството.
Никой, видял се веднъж в очите на Бог, не може повече да бъде злонравен и дребнав. Поне до сутринта.
0 Коментара