Page 30 - Book _WEB_130

пер ли в „к оронат а“

Най-големи- следващия ден“? вече навътре към себе си и там дадем най-доброто – не мате-
ят ми гняв Мащабите в детайли няма как – в нас, в душите си, да намира- риално, а емоционално, да им
дадем от времето си, любовта
да се предвидят, защото това
ме поводи за радост, за обич, за
е, че все още ще е многофакторно обусло- доброта. И да знаем, че нашият си, вниманието и грижите си,
за да израснат силни и самоу-
живот през мащаба на вселе-
вен резултат – зависи от ин-
Министер- дивидуалността на всеки, от ната е буквално миг, който не верени хора. Те се справят по-
лесно и преминават през таки-
бива да губим, мразейки, вою-
взетите мерки в рамките на
ството на общественото здравеопазва- вайки постоянно и живеейки в ва кризи с по-малки щети. Ако
здравеопазва- не, засягането на съответната безлюбие. обаче съответният индивид е
страна от пандемията и т.н.
Знаем, че това, което се случ-
от по-невротичен тип, може да
нето не е оп- Имам известни притеснения, ва, е временно и в същото се наложи да потърси и помощ
време не можем да сложим
че може последствията за
за справяне с тези проблеми
ределило ал- психичното здраве на хората крайна дата на тази „вре- и съветът ми е хората да не се
менност“, затова тя кънти
колебаят, защото няма смисъл
да са много сериозни и дълго-
горитъма, по трайни, поради което трябва в момента в главите ни със от тези дискомфортни прежи-
силата на „безкрайност“. Съ-
в спешен порядък здравните
вявания.
който ще се системи да обърнат внимание щевременно прожектираме От какви човешки запаси
лекуват пси- на този проблем и да започнат в представите си различни имаме нужда - от състрада-
ние, от търпение, от смире-
бъдещи сценарии. Как да на-
работа по него. С превенция-
хично болни с та сме закъснели, но поне да мерим баланс между неща- ние, от рационализация?
та, които се случват наяве, и
Имаме нужда от добрина, от
разработим реално работещи
Ковид-19. мерки за справяне с послек- онези, които само си пред- съпричастие, състрадание и
ставяме?
мисъл, че всяко нещо може
ризата. Това е много важно. А
какви ще бъдем „на утрешния Балансираните и хармонични- да се случи и на нас, никой от
ден“, ще покаже времето. Надя- те личности се справят доста нищо не е застрахован. И то-
вам се на повече разум, топли- по-добре в такива ситуации, гава какво отношение иска-
на, радост от малките човешки те имат стабилни вътрешни ус- ме да получим – дали такова,
неща, по-малко алчност, лако- тои, които ги държат здраво на каквото даваме? Имаме нужда
мия и своещина. земята. Да, трудно е и за тях, но от смирение, от вътрешно спо-
Впрочем, как си представя- определено те по-рядко падат койствие и забавяне на темпо-
те този следващ ден, светът в плен на невротизма. Затова то на живота, както и разбира-
след коронавируса? е много важно сега да си да- не, че не материалното ще ни
Представям си, или по-скоро дем сметка как възпитаваме направи щастливи, а обичта и
желая, надявам се, светът да е децата си, на какво ги учим, и топлината на хората, които ни
по-човешки, да се обърнем по- че сме длъжни пред тях да им заобикалят – една прегръдка,
едно „обичам те“ или „звънни,
като пристигнеш“ носят огро-
мен емоционален заряд, то-
плят сърцето и душата ни.
Като лекар се обявихте про-
тив посланията от телевизо-
ра, които „дисциплинират“
хората с изрази от рода на
„ледени пързалки“ и „чу-
вали с трупове“. Казвате, че
имаме нужда от строгост,
но не от точно такава. Как-
ви трябва да са публичните
послания от страна на хора-
та, които взимат решения в
държавата, за да преминем
по-леко поне на психично
ниво през тази криза?
Публичните послания трябва
да са ясни, еднозначни, да по-
чиват на сериозни анализи и
проверени факти и най-важно-
то – да изразяват грижата към
човека. Не бива, обаче, да се
ползват горецитираните думи,
особено от лекари. Лекарят
има призвание да лекува с ум,
душа и сърце болния, да внася
28 ж енат а дне с